„Родителите не искат да викат или удрят децата си. Правят го, защото се намират под стрес и не виждат друг начин“ – казва проф. Луси Клъвър, професор по социална работа с деца и семейства в Оксфордския университет и майка на две малки момчета. Всички знаем, че ударите и виковете са неефективни, дори вредни за децата. Всички искаме да бъдем едни спокойни, внимателни и нежни родители. До първата истерия на детето. Или до първия проявен инат. Или до първата лъжа. Тогава паникьосани, че не сме се справили по „правилния“ начин, бързаме да го направим по „сигурния“. Все пак, едно шамарче бързо връща нещата в норма. Е, после се чувстваме виновни, че сме си „изпуснали нервите“, връщаме се към позитивните методи до… следващия път.
Позитивното родителство е постижимо
Всъщност, позитивните методи не са непостижими. Иска се постоянство, самодисциплина и възпитание най-напред на самите нас. Започва се с изграждането на връзка между родител и дете. С отделяне на време и внимание. Звучи просто и наистина е просто, но иска постоянство. Всеки ден отделяне на качествено време, в което телефонът е изключен, компютърът затворен и сме само ние – родител и дете. Това може да не е дълго, но е важно да го има и да е редовно. Какво точно се прави през това време зависи от възрастта, темперамента и интересите на детето. Важното е то да почувства, че е важно за родителите си, че те винаги са на разположение, че може да разчита на тях. Това създава спокойствие, което предпазва от нервни сривове и истерично търсене на внимание.
Позитивното родителство задава конкретни и ясни правила
Освен това, е важно да задаваме ясни, реалистични правила. „Днес не искам да ти чувам гласа, защото имам важна среща онлайн“ звучи нереалистично и потискащо за едно дете. То не може да стои тихо цял ден. Но „През следващия половин час искам пълна тишина, защото имам важна среща онлайн“ звучи ясно и изпълнимо. И има много по-голяма вероятност да получите желаната тишина. „Стаята ти е разхвърляна, разтреби я“ – също звучи непосилно. Но „прибери тези играчки в тази кутия“ е ясна и изпълнима заповед. И има всички шансове да бъде изпълнена.
Изобщо, „позитивното родителство“ не е вестникарско понятие, създадено от кабинетни психолози, които си нямат понятие от реалния живот, а нещо съвсем постижимо и удовлетворяващо. И най-важното, с позитивни резултати в бъдещия живот на децата като възрастни.