Тодор Левтеров е пастор. Живял е на 4 континента и е стъпвал на петия. Образованието му е цел, самообразованието му е втора природа. Ако изброявам къде и какво е учил и специализирал, просто ще ви загубя много време. Затова предпочитам да го представя, както го видях.
Той може да си говори с теб два часа и половина без прекъсване, без да губи интерес и да му пада енергията. Тоталният екстроверт, който зарежда батериите си в общуването. Развежда ви в библейските истории напред-назад и наобратно, като следва познати маршрути, по които дълго е обикалял и ви ги показва от друг ъгъл. И е страшно лек, сигурно защото е добронамерен. Бил е в досег с много и различни култура, където е шлифовал истинска толерантност и собствена позиция, която изказва и показва без недомлъвки.
Теология + психология = духовна грижа
От много малък започнах да се интересувам защо хората постъпват така, както постъпват. Като дете обичах да стоя при баба. При нея идваха жените от селото. Всяка се оплакваше от нещо и искаше съвет. И баба им казваше какво да правят. А аз се чудех как да запомня хиляди съвети. Очевидно нямаше да мога. Но си казах, че ако намеря един основен принцип, мога да го прилагам според ситуацията. И така постепенно започнах да се опитвам да разбера връзката между психологията и теологията. Засега съм се установил в това общо пространство, което заема духовната грижа.
Психология на страха
Постепенно започнах да се интересувам от по-дълбока психология. Прочетох книгата на Фриц Риман „Основни форми на страх“.
Там открих много от отговорите, които търсех, и навързах много от събитията, които връхлитат Адам и Ева, след като са яли от плода на забраненото дърво. Първата емоция, описана в Библията, е страхът. Риман разглежда страха в 4 квадранта по две оси. Първият страх е свързан с времето – страх от стагнация и страх от промяна. Другият страх – страхът от хората – се колебае между страх от близост и страх от самота.
От какво се нуждае душата?
В библейските истории има много неща, които няма как да разберем. Но аз се опитвам да си представя какво щях да правя, ако бях там.
Помисли си за самарянката пак от гледна точка на човешкия страх. Тя се опитва да лавира – иска да избегне личните въпроси. Страхува се да се срещне със себе си… Защо тя минава от мъж на мъж, без да намери удовлетворение? Имала е 5 мъже, живее със съпруг №6 и нищо не помага. Накрая в 6-тия час отива на кладенеца да напълни празната стомна, символ на празната ѝ душа. И там, в 7-мия час я чака седмия мъж, който ѝ дава нещо, от което тя се нуждае, без да го осъзнава докрай. Разбирането на Христос за човешката психика е така дълбоко, че Той успява да влезе в нейния живот и да го промени. Същото прави и с нас.