Историята на Гергана Драголова
Историята на Гига повдига въпроса за страданието? Незаслуженото. Това, което не си заработил. Библията също му посвещава цяла книга – историята на Йов. Той има всичко и губи всичко. И започва да търси посредник, за да си уреди среща с Бога и да разбере какво се случва. Приятелите му също се опитват да го утешават с цели реферати за страданието. Повечето са на мнение е, че щом страдаш, има защо: „Признай греховете си, приятелю!“. Най-младият пък се е хванал за криворазбраната любов: „Бог те бие, значи те обича. Това е пътят към съвършенството“. Истински отчаяна е съпругата му: „Щом така жестоко страдаш, не си струва да живееш!“ Това е нейната философия, която не е изгубила актуалност. Тя е толкова крайна, просто защото ужасно я боли. Наистина въпросът за страданието е въпрос на гледна точка.
Гига и нейното семейство също се изправят пред тежко изпитание и трябва да намерят своя отговор.
Инцидентът
Животът е прекрасен. Това е приказката на Гига. Двамата с Ален се обичат, имат дълга връзка, която устоява на изпитанията, и встъпват в семейния живот с мечти за много деца.
Когато Емо е на 5, а Виктор е бебе, животът удря спирачки. Ален е блъснат от кола, която се движи с 80 км/час. Вряла вода сякаш залива Гига, когато ѝ съобщават, че при инцидента Ален е бил без кола.
Фаталният ден
Денят си върви нормално. Ален е на работа. Емо е на детска градина. А Гига е с бебето и с малко време за себе си. Отваря книгата за възпитанието, която чете. Между страниците е пъхнала семейна снимка. Гига си мисли: Колко много обича Ален! Колко прекрасен баща е той. Колко е търпелив с нея и децата. И как сега живеят своята приказка.
В този момент звъни телефонът и разтревожен глас ѝ съобщава: „Мъжът ви е ударен от кола. Елате бързо в болницата“.
Гига бърше сълзите, преди да влезе при Ален. Той лежи напълно неподвижен, целият – в шини. И първите му думи я хващат за гърлото:
– Буби, аз дали ще оживея? Искам да видя децата!
Правят скенер. Резултатите учудват и лекарите: Ален няма никакви счупвания, освен на пубисната кост. Няма кръвоизливи, нито сътресение на мозъка. И това си е чудо, когато статистиката показва, че при удар с такава скорост не много хора оцеляват.
– Почувствах, че един огромен товар падна от плещите ми. Казах си: Каквото и да е, ще минем през него!
Нощ на молитвата
Първите 48 часа все още има опасност за живота на Ален. Майка му остава до леглото му, а Гига се прибира да кърми бебето. Пък и Емчо ще пита за баща си, трябва да реши как и какво да му каже. Това е нощ на молитвата за всички. Рано сутринта новините са добри:
– Жив е! – казва майка му. – Проверих го, диша!
После идват тревогите около лечението. Двама професори са на две мнения. Единият е за операция – защото без нея им вероятност единият крак на Ален да остане по-къс. Другият е против, защото рисковете са големи. Тазът е много кръвоснабдена зона и ако стане нещо, изходът може да е летален. Избират по-малкото зло: да не се намесват.
Емо
Емо се буди с въпроса: „Мамо, къде е тати?“
Гига отговаря спокойно: „Тати е в болница, но е добре“. После двамата отиват при Ален. Той му разказва какво се е случило. Даже със смешки. Емо приема нещата доста спокойно. После, обаче, когато го вижда да лежи неподвижен, си има своите детски преживявания. Затваря се в стаята си, моли се, а понякога плаче в молитвата си. Или пък си играе до леглото му и не се отделя от него.
Възстановяването
Престоят на Ален в болницата е само три дни – точно колкото е пътеката. Но възстановяването му продължава 3 месеца. Изпитанието е в това, че да зарасне костта, той трябва да лежи абсолютно неподвижно.
– Аз съм възхитена от начина, по който той премина през това. Наистина не е никак лесно да лежиш в едно легло и да не можеш да шавнеш. Толкова часове да гледаш тавана и да се чудиш какво да правиш. Но той си намираше постоянно занимания. Дори доста ми помагаше в домакинството – давах му да бели картофи, моркови, лук…. Посвети се на изследване на Библията и успя да се съхрани. Отдавам това и на вярата му в Бог.
Стресът след травмата
Грижите наистина са много – децата, бебето, Ален. Но Гига има свръхсила.
– Аз не усещах нито умората, нито тежестта на ангажиментите. Вечер си лягах и сякаш усещах ангелите му до нас.
Когато срашното е минало и Ален се изправя на крака, Гери започва да се връща към фаталния ден отново и отново. Тя дори не разбира логиката на тези емоции. Терапевтира се сама:
– Чакай! Защо се връщаш назад? Защо се измъчваш и отново всичко преживяваш? Като то е свършило добре. И Бог ти е показал, че е с вас. Мъжът ти е на крака, макар и с проходилка в ръце.
Благодарността като лекарство
Гига вярва, че в живота ѝ се пише един любим текст, който действа безотказно в тежки моменти: „Бог няма да ви изпита повече, отколкото ви е силата. Но с изпитанието ще даде и изход“.
– Изходът е добър! Бог наистина знае колко да те натисне. И тази история ме научи да имам пълно доверие в Него. Каквото и да се случва, Той знае какво прави. Той стои на кормилото и не допуска грешки. И в същото време се грижи за нашата душевност, за ума и тялото.
Както малкото бебе. Мама и тати се грижат за него и му показват колко го обичат. И понеже те откликват когато плаче, то е сигурно, че има там някой, който ще се погрижи.
Така сме и ние с Бога. Да, има неща, които ни гъделичкат, дразнят ни, преболява ни силно някой път, но знаем, че като изплачем, Татко ще дойде и ще ни помогне. Чути сме. Не сме оставени сами.