Най-честото пожелание, което можем да прочетем по поздравителни картички, е за щастие.
„Желая ти щастие през новата година!“
„Честит рожден ден, бъди много щастлив!“
„Честита сватба! За много щастливи години заедно!“
Сякаш щастието е някаква абстрактна категория извън нас,
която трябва някак да се „намести“ в живота ни, а ние можем само безпомощно да наблюдаваме дали това ще стане или не; да се смятаме за „късметлии“, ако е станало, или да завиждаме на онези, които са по-големи „късметлии“ от нас. Много хора се женят и създават семейство точно с тази мисъл в главата – „да бъда щастлив!“. И после очакват човекът до тях, децата, роднините да ги „направят“ щастливи.
Темата за щастието е дълга и философска, тема на безброй изследвания и дисертации; има дефиниции, рецепти, препоръки; компании се възползват от жаждата за щастие и буквално продават спретнато опаковано „щастие“. На ниво ежедневие у дома нещата са по-простички – щастието се създава, гради и поддържа заедно. Под един общ задължителен знаменател – всеки се грижи за щастието на другите. Въпреки това, много хора признават, че не им се получава, че щастието им се изплъзва, все едно някой го краде.
Да, има „крадци на щастие“, но те не са извън нас, а вътре в нас.
Например, стремежът към контрол. Желанието да контролираш всичко и всички – половинката, децата, роднините, финансите, чувствата на другите, мнението на околните – води до пълно душевно изтощение и усещане за нещастие. Защото пълният контрол е невъзможен. Дори най-предвидимите неща понякога се изплъзват и поемат в неочаквана посока. Дори най-близките хора ни изненадват. Тогава идва чувството за провал, за неизпълнен дълг, за личен неуспех. И… щастието е откраднато. А колко лесно за предотвратяване е това! (поне на теория 🙂 )Просто трябва да разберем с ума си и да решим с волята си, че няма да контролираме.
Но стремежът към контрол не е единственият „крадец на щастие“. Неговата противоположност – фатализмът, представата, че нямаме никакъв контрол; че каквото и да правим, ще стане каквото е „писано“; отказът да се борим – е също толкова опасен. Но и това не е всичко. Кои са най-често срещаните „крадци на щастие“ – чуйте в предаването.