„Имам лошия навик да чета края на книгата предварително.“
„Имам лошия навик да хапвам сладко преди лягане.“
„Имам лошия навик да отлагам постоянно.“
„Имам лошия навик да не пазя тайни.“
…
Този списък може да продължи до безкрайност. Всеки човек…
ВСЕКИ човек има лоши навици.
Разликата е, че един ги е осъзнал и признал, а друг не. Понякога лошият навик може внезапно да се окаже добър, дори предимство. Като например, навикът да се спортува. Само преди двеста години аристократите (елитът и образованите хора) са смятали, че физическата активност е вредна за здравето, особено при жените. Но викторианските „амазонки“, които не са се подчинявали на обществените порядки, а са водели активен живот и са спортували, всъщност са имали много полезен навик.
И обратно – навици, поощрявани като полезни, изведнъж могат да се окажат вредни. Например, дъвченето на тютюн, така популярно през XVIII и XIX век, дори препоръчвано от тогавашните лекари за „дезинфекция на устната кухина“, се оказва изключително лош, дори опасен навик.
И все пак, има навици, които са доказано лоши – във всички култури и всички епохи. Например, навикът да се послъгва и украсява действителността в своя полза. Хора с такъв навик не са добре дошли и уважавани в нито една цивилизация. Или навикът да се оставят задачите недовършени и постоянно да се отлагат „за после“ – пагубен навик, погубил не една кариера и опропастил не едно добро намерение и цел.
И ако,
похапването на сладко е лош навик,
но приемлив и разрушителен само за добрата линия, то навикът да се споделят пикантни клюки (верни и неверни) за околните разрушава взаимоотношения, приятелства, семейни връзки, доверие.
Борбата с лошите ни навици е въпрос на дълг и чест. Макар понякога да ни се струва обречена кауза. Иска се мъдрост да преценим към кои да насочим усилията си и след това силна воля, за да доведем борбата докрай.
Кои навици са лоши, защо са лоши и как да ги преборим – за това си говорим в предаването.