Това е шестата тема от поредицата Судоку на благословението.
Бог, който ни дава Себе Си, е самото благословение.
Искаш ли го? Ако не, то пак те чака.
Винаги си имай едно наум, че ключът към живота с Бога е в теб.
Открихме, че благословението има своя геометрия. То е квадрат с 9 квадратчета – във форма на судоку. В центърът е кръгът – Божието лице, което ни се усмихва.
Когато отидохме в еврейския текст (петата тема) видяхме триъгълник или по-скоро дърво. Стволът е Бог, а ние сме в клоните. Значи, Той ни носи.
Името, с което Господ се разкрива в дървото е Яхве – Аз съм, Който съм. Тези четири букви отговарят на четири числа, които се появяват в същата последователност при ДНК спиралата – това са стъпката на мостовете, които я държат, за да не се разпадне. Но извън този биологос, има и духовна идентичност, която Бог иска да ни предаде.
Какво е това?
И как се предава?
Продължаваме разговора с теолога Христо Генчев.
Двете съставки на човека
Библията ни казва, че ние сме направени от две съставки.
„И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7).
Господ взе пръст от земята – „адама“ и тя, тази червена пръст, стана име на Адам.
Пръстите на Бога вземат пръстта и започват да формират тялото – отвън и отвътре. Негова авторска работа са човешката ДНК, отпечатъците на пръстите и способността ни да се възпроизвеждаме. Значи тази първа съставка – пръстта – не е просто материя. Защото с нея работи геният на Твореца. Той създава тялото – формата и съдържанието. И творбата Му е гениална. Но тази пръст не може сама да оживее.
За мен няма такъв гений като Микеланджело. Много скулптури съм гледал, като неговите не съм виждал. Там има нещо живо. Мраморът е като жив.
Като е направил Давид, майсторът е извикал: Живей!
Живей! Ама не е оживял.
Защото липсва втората съставка на човека.
За разлика от Давид на Микеланджело, Адам на Бога получава жизненото дихание!
Творецът се навежда. Вдъхва живот в ноздрите на мъжа, той поема дъх и оживява.
Значи Бог издишва живот, а ние – вдишваме този живот. (Но не издишваме живот, нали?)
Когато издъхва на кръста, Исус казва: Отче в Твоята ръка оставям дъха си.
И ето как жизненото дихание заиграва в целия ти живот – от началото до края.
Ях–ве! Ях–ве!
Аз дишам с Бога…
Гетсимания – победа чрез Духа
Там Исус взе решението да се предаде на смърт доброволно – да стане Жертвата.
Това е крайното изпитание. Физически Той е рухнал. Душевно е смазан. Нормалната психика не може да издържи подобно натоварване. А Неговата е чудо. Той има психиката на Аз Съм – на Яхве!
Но въпреки това, Исус става победител чрез Духа.
Всичко в Христос се крепи на Духа!
Затова хората питат: Абе как той го прави? Кой е той?
Животът с него ни предава това духовна ДНК. Затова Аз без Него – това е пълна анихилация, смърт. Днес се набляга на автономното: само-развитие, само-усъвършенстване. Но това означава да изрежеш нещо в себе си така дълбоко, че да останеш без Него, без Неговия дух и накрая без своята душа.
В моите изследвания съм стигнал до две важни неща – кръщението (новорождението) и възкресението. В основата и на двете събития е кръста. Значи, не можеш да кажеш: Боже, ти прави, каквото искаш, а аз ще си живея живота. Или живееш с Него от-до. Или без Него. И това оставя своите знаци върху теб.
Никодим и проблемът с религиозната бездуховност
Да отидем на една среднощна среща.
Визитата е уговорена от един 70-годишен свещеник, член на Висшия съдебен съвет – Синедриона.
Защо е поискал тайна среща?
Никодим е човек с репутация, а Христос минава за селски проповедник сред елитите.
Нормално е, човекът се притеснява за своето реноме.
Но това, което го движи, е силното убеждение:
– Ти си учител от Бога!
Разбирам го не от това, което говориш. Но от това, което вършиш!
Никодим усеща, че нещо му липсва, но не може да формулира какво е това. Христос го прави. И Никодим се шашка, като да го удря ток: Не ти трябва ново учение, а нов живот.
– Трябва да се родиш отново! И трябва да се родиш отгоре!
Никодим започва да се притеснява.
Как ще стане това?
Исус е категоричен: Ако не ми се довериш за Духа, няма да видиш Божието Царство.
Ще го видят само тези, които имат Божията идентичност.
Никодим не се дава:
– Как мога отново да вляза в корема на майка си?
Очевидно при цялата му религиозност, му липсва духовност. И скептицизмът го води в задънена улица – да се върне в корема на майка си.
Исус деликатно го поправя:
– Бъркаш! Човек излиза от корема на майка си, но никога не влиза.
Има друг произход. Но той ти изглежда странен и чужд.
След това Исус разказва две истории на своя гост. Едната за змията на Моисей – знаково събитие от еврейската история. А другата – за кръстта и възнесението Му на небето – велики събития от бъдещето, за които все още говорим след 2000 години.
Когато евреите са нападнати от отровни змии в пустинята, Моисей издига змия на прът. Това е тяхното спасение. Един поглед към змията и живееш! Така влечугото, с което грехът и смъртта влизат в света, се превръща в змия на благословението.
Няма научно обяснение. Просто трябва да приемеш едно действие от Бога, което работи отвътре и го няма в света.
История и пророчество
После Исус свързва тази история с пророчеството за Своя кръст. Никодим ще го види след три години и там ще повярва. Значи нещо му е проговорило от това, за което сега си говорят двамата.
„Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т. е. Човешкият Син, Който е на небето“ (Йоан 3:12, 13).
Тук вече небето и земята се сливат.
Никой не се възкачил на небето освен Този, който е слязъл от небето.
Никодим слуша. Исус говори за възнесението Си, което е в бъдещето.
Кой е този, който ще се качи на небето? Ами Този, който е слязъл – т.е. Човешкият Син.
Значи Бог е приел човешко тяло, без да спре да бъде Бог, за да може един ден човекът да бъде обожествен от Бога!
И сега идва нещо, което не мога да обясня. Само го вярвам.
Човешкият Син, С
Който е на небето.
Значи Той хем е слязъл, хем ще се качи и хем е там, сякаш нито е слязъл и нито ще се качи.
Ето го тук този Аз Съм, Който Съм!
Вечният – Този, Който е. Който е бил. И Който ще бъде!
Но в Откровението Той се разслоява във времето –
Този, който е!
Този, който е бил!
И Този, който иде!
Бог и Пришествието. Исус идва със своята слава, със славата на Духа и на ангелите и със славата на Отец! Самият Отец ще дойде и ще стане страшно и прекрасно!
Пришествието е върховното събитие, което чакат хората с Неговото ДНК.
В крайна сметка хората копнеят за безсмъртие. Търсят елексира на вечния живот. И очевидно няма да престанат.
Но ние ще го имаме в пълнота, когато сме в Него.
Сега и Един Ден – Денят на Неговото Пришествие!