Духовна идентичност – ДНК

Това е петата тема от Судоку на благословението с богослова Христо Генчев.
Досега видяхме Лицето на Бога, което ни се усмихва. Чухме името Му, което се повтаря три пъти в трите реда на благослова. И във всичко това усетихме социалната същност на Бога – Той е любов!

А сега ще отидем в оригиналния текст на еврейски, за да са доближим до някои черти от духовността и светостта на Бога. Защото Бог е любов. Бог е свят. И Бог е Дух.

Еврейският текст говори

Благословението на еврейски е предадено като смисъл и на български (Числа 6:24-26). Но като формат е различно.

Благословът е в мерена реч от 15 думи, три от които са Господ. В средата на всеки ред е Бог, а от двете страни са глаголите –  това, което Той прави за народа.
Структурата на благословението прилича на дърво. Бог е стволът. Именно Той е благословението, същността му.А ние сме клоните, които израстват от Него и се вият около ствола. Ние сме вградени в Бога и Той ни носи в Себе Си.
Всичко това става живо и дълбинно. Като лозата и пръчките. Като благословеният човек, който е дърво. За разлика от безумния – който рече, Няма Бог! Той е треволяк – изтравниче! 

ДНК говори

Друго нещо, което се забелязва от архитектурата на текста – това са думите в редовете, които се разширяват. В първия ред те са 3, във втория са 5, в третия – 7, а заключителния ред на богослова са 8. Тук се появяват числата от златното сечение и редицата на Фибоначи, описващи онези неща от света, в които усещаме красота и хармония. В тези свои стъпки благословението започва да се върти като спирала, да оживява. Наистина спиралите са във всичко – в малкото и в голямото. От галактиките до черупките. Виж охлюва. Нашето ДНК също е спирала – с две нишки и стъпалца, които ги  държат – като вита стълба. И тези мостчета се подреждат през определена стъпка. И един учен, който е евреин, забелязва, че тя повтаря името на Бога…
Някои казват, че това е съвпадение.
Може! И все пак е интригуващо, нали?
Сега ще разберете защо?

Името на Бога

Стволът на дървото–благословение е името на Бога.
Творецът се представя като Яхве: АЗ Съм, който Съм!

  ‏יהוה‏

Богословите го наричат тетраграма, понеже това име се изписва с четири еврейски букви: ‏י‏‎ (йота), ‏ה‏‎ (хе), ‏ו‏‎ (вав), ‏ה‏‎ (хе).

Всеки ден ние изговаряме Името на Бога, без да знаем.
Как? Като дишаме!
Името на Бога е в дишането ни. То идва естествено – с ритъма, с дъха. Яхве е в дишането ни.
И това откровение, което минава през диханието, означава, че в същността си човекът е направен за духовни неща.
Разбира се, източните религии, окултните кръгове и дори някои научни среди широко промотират връзката между дишането и духовното…
Боговдъхновението също говори за нея, но по-различно от всички останали. Така че изследвайте!