„Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти“ (Изход 20:17).
За какво точно се отнася десетата заповед?
И защо тя попада в конституцията на небето?
Особен случай
Десетата заповед е сложна по рода си. Ето защо.
Не кради! – Ако откраднеш, заколиш, изядеш или продадеш вол, то връщаш 5 вола, а за овца – 4 овце. Заклал-продал и се разплащаш, умножено по 4 или 5.
Не прелюбодействай! – Който лежи с омъжена жена, и двамата се предават на смърт.
Не лъжесвидетелствай! – Ако свидетелят лъже, направете му това, което е намислил да направи на брат си.
Не убивай! – Който убие човек умишлено, предава се на смърт.
Но как да разбираме това – Не пожелавай!
Как да разбереш, когато някой живее до теб, говори с теб, пише ти се за приятел, но е хвърлил око на жена ти, или на дома ти, или на фирмата ти? Той дори намек не прави. Държи се безупречно. И въобще, няма как да знаеш какво е в главата му. Но то се случва точно там.
Етимология
Не пожелавай! Сякаш става дума за нещо, което е близо до завистта.
Пожелавам идва от глаголът хамад, който се употребява в смисъл на нещо привлекателно, приятно, както и при израз на благодарност.
За първи път думата хамад се среща в разказа за Сътворението.
Битие 2:9 – „И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед (приятно на вид) и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото“.
И ето вече сме в тъмния момент една глава по-късно.
Битие 3:6 – „И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде“.
Десетета заповед е нарушена първа
И какво излиза?
Ева съгреши, но нали тя нищо не открадна и никого не уби. В какво тогава сгреши? Змеят ѝ внуши: Бог не желае всичко да знаете? Той иска да си запази високите божествени работи за Себе Си. Защо? Но знае Бог, че ще станете като богове.
И Ева не се забави да клъвне…
– Дам! Това дърво е приятно!
Бог им предложи цялата градина: Всички дървета в рая са ваши. Ползвайте на воля! Но това дърво е Мое. Не консумирайте плода му!
Десетата заповед е първата заповед, която Ева нарушава в Едем. Тя е за всички, които не сме удовлетворени от това, което имаме.
Колко ли дървета е имало в рая? Не знаем, но не са били няколко. Обаче това дърво е различно. То разяжда очите на Ева. То се откроява, става особено… Особено желано, особено приятно. Така започва грехът. Оградата на закана е десетата заповед. В превод: Не пожелавай това, което нямаш!
Да изследваме
Всички заповеди, освен десетата, можем да изследваме в закона, описан в конкретни случаи в Тората – Книгите на Мойсей. Но тук е по-друго. За целта трябва да се обърнем към Яков и Павел:
„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт“ (Яков 1:13–15).
Следователно десетата заповед е свързана с нашите страсти, с похотта. И тя стои като ограда на целия закон, защото заповедите са свързани: „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл: „Не прелюбодействувай“, рекъл е и: „Не убивай“, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона“ (Яков 2:10,11).
Павел пък говори откровено за вътрешната битка, която води.
„Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“. 8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде!“ (Римляни 7:7-13).
Според Павел, именно в десетата заповед се крие нашата грешна природа, която желае да ни контролира. Между Бог и нашата плът, ние избираме плътта.
Плътта е добра и трябва да я слушаме.
Тя ни подсказва, когато сме гладни.
Показва къде ни боли и че трябва да отидем на лекар.
Но ако няма Бог, плътта става преса. И нейната робия може да се разкъса само с вяра.
„Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми“ (Римляни 7:14-23).
Забелязали ли сте, че колкото повече не даваш желаното от плътта, толкова повече тя го иска. Затова Законът се изпълнява само духовно. Другото е катастрофа. Без Духа, грехът взема повод от заповедта. Ето защо и в храма заповедите не висят по стените. Човек влиза и вижда само жертвата, а законът е в ковчега.
В категория “обичай себе си”
Десетата заповед адресира нашите вътрешни проблеми.
Ако пожелаваш чуждата жена, дом, кола… как точно ще обичаш ближния?
От петата до деветата заповед са за това: да възлюбиш ближния.
а десетата заповед е да възлюбиш себе си. Това може да се случи само в духовния живот. Нужно е да имаме радост и живот в Бога. Да не се затваряме в своята кутийка и да се варим в собствената си депресия, неудовлетворение и нещастие!
В това е смисълът: Обичай се! И не пожелавай!