Кризата, наречена „второ дете“

Раждането на първото дете в семейството почти винаги носи сто процента положителни емоции. Всички му се радват, то става център на внимание; всички са готови да помагат и да се въртят около него; всички дружно отбелязват всеки негов напредък с бурни аплодисменти и възхищение. За него това е най-естественото нещо на света – да бъде обожавано от мама и татко, всяка негова усмивка, плач, дума и движение да ги фокусира изцяло върху него.

До един прекрасен ден, когато мама му обясни, че скоро ще си има братче или сестричка. В началото тази мисъл е вълнуваща и чудесна – ще стане батко (кака), ще има с кого да си играе, ще спят на съседни легла в стаята… 

Когато се появи второто дете

За съжаление, когато очакваният ден настъпи, действителността рязко се разминава с неговите фантазии. Изведнъж мама и татко вече нямат време за него, постоянно му викат: “Шт, тихо да не събудиш бебето!”, най-безцеремонно му заявяват, че няма да получи каквото иска веднага, а трябва да изчака, за да нахранят/изкъпят/преоблекат бебето… и още доста такива неприятни преживявания. Изведнъж каката (баткото) се оказват безславно изтикани на втори план, никой не им ръкопляска и не се възхищава вече на напредъка им, а се радват, че това никакво бебе се усмихнало! 

Чувстват се излъгани – щели да си имат приятел в игрите… как пък не! Та то дори не може да седи! А когато почне да седи, после да пълзи и ходи, е ред на следващата неприятна изненада – оказва се, че играчките, които са си били досега само техни, вече не са! Били на двамата, моля ви се! И то с предимство на бебето! 

С две думи, появата на второто дете в семейството е сериозно изпитание за първото.

В зависимост от разликата в годините това изпитание може да мине по-леко или по-тежко. Понякога дори да се превърне в истинска драма, която да принуди родителите да търсят помощта на психолози. 

Какво да правим, за да подпомогнем създаването на истински здрава връзка между братята и сестрите в семейството?

Copy link
Powered by Social Snap