Липсващият баща

баща

Причините едно дете да израсне само с майка си могат да бъдат много.

Понякога бащата просто не знае, че има дете. Или пък не го интересува. Друг път майката не му разрешава достъп като форма на наказание за предишно поведение. Има случаи, когато млади жени, притеснени от „тиктакането на часовника“ напълно съзнателно „си избират донор“ и раждат дете „само за себе си“. Има и трагични истории – изнасилване, нещастна любов, измама, извънбрачна връзка… Ако разговаряте с героите в тези драми, ще научите покъртителни, поучителни, дори парадоксални неща за… самите тях. Родените от тези драми деца са някъде в периферията на разказа – като ефектно мото или ефектен епилог. В центъра са родителите – герои (едни положителни, а други отрицателни). Децата са просто „плод“, „резултат“, „следствие“ от голямата драма.

Но ако решим да погледнем проблема в очите, ще признаем, че всъщност истинската драма е при децата. Дори да израснат в материално охолство и да имат всичко, което имат и останалите деца; дори майките им да са „страхотни“ майки; дори да имат „супер“ втори бащи, нещо в техните души се „бъгва“. Това не е емоционално заключение, а сериозен научен извод, до който стига руският психолог Марта (Маруся) Луковникова. Тя има дългогодишен опит в работа с деца и тийнейджъри, и дава ценни съвети.

Тази седмица предаването „По пантофи“ на радио 3:16 споделя с вас част от нейните изводи. „Липсващият баща“ – един опит за сериозно отношение към проблема.

Copy link
Powered by Social Snap