Интервю с Иван Мирчев – личен и бизнес коуч
Какво е коучинг и как може да ти помогне в любовта?
Работата на коуча е да задава въпроси. Той пита, човекът отговаря. И накрая си казва: „Защо му плащам на този? Не мога ли да го правя сам?“ И така намира път, за да постигне целите си, да развие потенциала си и да засили мотивацията си.
Всъщност не е толкова простичко. Още в древността задаването на въпроси се приема за едно от най-големите умения. Счита се, че по-важно е да имаш правилния въпрос, отколкото правилния отговор. Защото добрият въпрос има силата да задвижи ума. Той е лост, който влиза в мозъка с взлом и изважда от него всичко необходимо, за да постигнеш мечтите си – креативни идеи, мотивация и самоосъзнатост.
Коучът подбира подходящите въпроси и слуша много внимателно, за да разбере на какви логически нива мисли отсрещната страна, да провокира и да подкрепя. Всъщност помага ти да качиш нивото.
Как се запали за любовта?
Любовта ми е стара тема. Винаги съм я чоплел като голяма загадка. И така, докато говорех за нея, случайно открих, че съм станал експерт.
Всъщност всеки е експерт в своята любовна история. Прочел си една книга и мислиш, че знаеш всичко за любовта. После започваш да общуваш с жена си и разбираш, че нищо не знаеш. Или най-сетне си проумял нейната природа: „Това е жена ми!“ Но се оказва, че тя се е променила и твоето „знание“ вече не е актуално.
Днес с думата любов казваме всичко. За древните не е било така. Те са имали по-богата култура на любовта. За тях тя не е само ерос, но има цял спектър от видове – филия (приятелство), лудос (игра), прагма (привързаност, грижа, компромис); филаутия (любов към себе си) и агапе (себеотрицателна любов, жертвоготовност и солидарност). По същия начин в богатата култура на кафето, няма една дума за кафе. Например в Италия – „Едно кафе!“ – звучи доста неопределено, когато в менюто има 15 вида кафе.
Любовта е психическо заболяване с последствия за цял живот. Слагаш розовите очила и гадните неща изглеждат хубави. Георги
Какво се случва, когато си влюбен?
Романтичната любов има белези на пристрастяване. Това е химия. Отделя се допамин – хормонален допинг – и човек се чувства като дрогиран.
Другият става уникален и всичко негово е специално – дрехите, бижутата, парфюмът, колата и даже мръсните му чорапи. (Защото това са неговите мръсни чорапи!) За жената той е човек от нов вид – еволюиралият мъж. Никога не е срещала такъв като него. Нов център на света, около който се върти всичко. Той получава цялото внимание, останалото е мъгла. Работа, учене, приятели отиват на втори план.
Влюбеният преувеличаваме качествата на другия и не забелязва недостатъците му. А ако ги вижда, те са толкова симпатични, че го правят още по-ексцентричен и желан.
Има ли човек, направен специално за теб?
Съвременният човек е създал най-големия мит – романтичната любов!
Най-голямата заблуда е, че един човек може да ти даде всичко, от което се нуждаеш – емоционално, интелектуално и творчески, като запълва и нуждата ти от свободно време, в което да ти е забавно. Този човек съществува някъде и ти трябва само да го намериш. Ами ако се разминете или не се разпознаете?
Специалистите са съгласни, че има типове, които се привличат. Но можеш да създадеш пълноценна връзка с някого, който не ти е „тип“, ако и двамата сте решени да инвестирате в отношенията си.
Профилактиката на влюбването е като при инфекциозните заболявания – да имаш изграден имунитет, да си го преживял веднъж. В известен смисъл може да избереш дали да се влюбиш. Мария
Какво става после?
Влюбването изисква голям разход на ресурси – енергия, хормони и т.н. Следователно не може да трае дълго.
Влюбваш се и мислиш, че си намерил правилния човек. Но после емоцията отшумява и си казваш: „Значи, не е бил този“. Някои се пристрастяват към хормоналния допинг. И постоянно търсят нова тръпка – следващия и по-следващия.
Влюбването е неволево, спонтанно и несъзнателно преживяване. То се случва въпреки теб. Хората са женени, но се влюбват и си развалят семействата. Те си мислят: „Не мога да го спра! По-силно е от мен!“. А после се събуждат и виждат, че принцът е един прост селянин. А принцесата? – и тя не е стока.
Това ли е краят на любовта?
Всъщност, любовта сега започва. Или приключва…
Обичам да сравнявам влюбването и любовта с тест драйв. Отиваш в един автосалон и си избираш най-готината кола. Дават ти ключовете. Твоя е за кратък момент и ти изпитваш пълния комфорт –10 минути забравяш за реалността. Но после връщаш ключовете, колата не е твоя. Ако я искаш, трябва да се стегнеш и да работиш за нея. И да си помислиш дали всъщност я искаш, или ще ти върши работи и някой ситруен на старо.
Така е и с любовта. Тя е нещо вълнуващо, опияняващо и зарибяващо. Но когато влюбването отшуми, трябва да започнеш да изграждаш съзнателно връзка, която да носи трайно и продължително удовлетворение на теб и на човека до теб. Но тук процесът не е спонтанен, а трябва да участваш волево – съзнателно и дисциплинирано.
За да обичаш качествено друг човек, трябва да се научиш да обичаш и цениш себе си. Стефи