Магна Харта – първи стъпки към свободата

Вероятно всеки, който е преминал през образователната система в училище, е чувал за Магна Харта – за нейното значение, произхода и за политическите вълнения, сред които се е появила. Едно търсене в Гугъл ще ви даде набързо резюме на историческите обстоятелства на този оспорван и изключително значим документ.

Защо трябва да разгледаме Магна Харта, когато изучаваме нашия духовен произход? Историята на тази Велика харта на свободите ще бъде непълна без да разбираме нейното място в по-обширната история на Реформацията. А това е нещо, за което Гугъл може да предложи много малко прозрения.

Да започнем от 1205, малко повече от век преди раждането на английския реформатор Джон Уиклиф. По това време на власт на английския трон е крал Джон. Понякога той е доста смел и с твърди убеждения, когато случая го налага, но общо взето е познат като насилник и дори жесток човек със слаба воля. Инокентий III заема папския престол в Рим. Същият Инокентий, с който се запознахме в историята за избиването на албигойците.

Това, което липсва на крал Джон като смелост и сила на характера, Инокентий III го протежава и в допълнение, той се оказва по-жесток и по-сприхав.

Борба и унижение

Надиграването между тези двама владетели започва по повод назначението на архиепископа на Кентърбъри. Номинираният от крал Джон е отхвърлена от папата, който издига свой собствен кандидат и по този начин пренебрегва авторитета на краля на Англия да назначава приемника. Така търси възможност да установи абсолютната власт на Рим в управлението на църквата на Острова.

В епоха, в която религиозната власт е по-голяма сила от короната, този ход е предвестник на онова, което се случва след това. Ако папата счита, че има власт да назначава човек на най-овластената църковна длъжност в Англия, тогава какво би могло да застане на пътя му, за да не назначи приемник и на самия трон? Крал Джон забелязва неизбежните резултати, които следват, ако се примири с папското назначение и за известно време се противопоставя на авторитета на папата. Но в битката между най-слабия английски монарх и най-силния понтиф на папството, шансовете не са в полза на Англия.

Джон накрая отстъпва пред натиска на Рим, позволявайки на Инокентий да назначи свой човек на поста в Кентърбъри. И сякаш това не е достатъчно, но се съгласява също да плаща такса на папата от 1000 марки за папски надзор. Сделката се случва на 15 май 1213 и за да потвърди споразумението, Джон изразява почит пред папския легат, Пандулф, като му се покланя и поставя своята корона в краката му. Разказва се, че Пандулф, в опит да демонстрира мощта на Рим над монархията на Англия, ритва короната, сякаш е безполезна дрънкулка. Англия е унижена.

Великата харта на свободите

Изумени от подчинението пред Рим, английските барони се събират заедно и полагат клетва да защитават древните свободи на Англия или да умрат, докато се опитват да го правят.

Като застават пред крал Джон в Оксфорд през април 1215, те му представят харта, писмен документ, който се занимава с техните права и свободи, които трябва да бъдат защитавани от короната. Изискват Джон да я подпише и след известна съпротива, той подписва документа в Рънимийд. Като резултат хартата съобщава на папата, че Англия си връща обратно кралството, което е било поставено в нозете му. Така анулират клетвата да служат на папството.

Когато пише за Магна Харта, известният историк Уайли заявява: „Магна Харта е конституционна свобода, застанала пред папския абсолютизъм и му хвърля в лицето ръкавицата на предизвикателството.“

Първата клауза на Магна Харта гласи: „Църквата на Англия е свободна и запазва правата и свободите си ненакърними.“ Това става от самото начало отправна точка за несъгласието с Рим на великия реформатор, Джон Уиклиф – един проблем, който предизвиква сътресение в продължение на повече от век.

Разделение между църква и държава

Механизмът, който ускорява създаването на Магна Харта е желанието да се съхранят принципите на гражданските и религиозните свободи – принципи, които са потъпкани от властта на Рим. Днес истината, че властта на църквата и държавата трябва да бъдат разделени, е възприемана като нещо очевидно, което осигурява свобода на съвестта за всички. Привилегия е за нас днес да използваме възможностите, предоставени чрез това разделение на църква от държава, за да се разпространява евангелието. Ситуацията може да се преобърне по всяко време и нещата да се променят.

Може да гледате видеоепизода на уебсайта – hopetv.bg