Исус се връща в Назарет – градчето на Своето детство. Той е роден в Юдея, в градецът Витлеем, но е отраснал в Галилея. Назарет е малко градче с около 500 жители.
Марк, 6 глава ни казва, какво се случва там.
В града на детството
Събота е. Исус говори в синагогата. Хората започват да се ослушват и да се чудят: „Откъде е на Този всичко това?“ Явно е трудно да те учи приятел от детските години. Кой е този, който си е наумил да ни учи? Та ние го знаем от пеленаче! Нали цял живот е работил в нашата селска работилница. Ето ги братята Му, знаем ги. Сестрите му са женени в градчето. Какво му е щукнало да ни поучава? И Го отхвърлят. Исус отвръща: „Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом“.
Колко странно и в същото време типично. Ние можем да приемем поучението и изобличението, а също и лечебната практика с голямо уважение, дори с трепет, но родството ни пречи. Тази памет за човека като малък, спомените от неговото детство ни правят неспособни да видим в него пророка, проповедника, лечителя, месията. Исус скърби за това: „И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели“ (ст. 5).
Слепи от близостта
Земляците на Исус не са единствените, които имат трудности с начина, по който Го възприемат. Близките ученици, които Го виждат ежедневно, също стигат трудно до същината. Марк описва механизма на тази грешка, като прави паралел между отхвърлянето на Исус в Назарет и чудото с хлябовете във Витсаида.
Тук също апостолите не виждат Родоначалникът на месианската ера, Новият избавител, за разлика от другите хора, които започват масово да вярват даже в изцеляващата сила на Неговата дреха. И не само тази вяра става масова, но придобива и последователи. Организира се цяла спасителна служба на доброволни начала или с някакво финансово покритие. Явно има хора, които поемат ангажимент да събират болните, да ги носят на носилки и да ги нареждат на пътя на Исус.
„И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха“ (ст. 56).