Помощ! Детето лъже

Когато родителят за пръв път чуе лъжа от устата на детето си, обикновено е шокиран. Как е възможно неговото сладко невинно ангелче да го гледа в очите и да го лъже?! Някои родители са по-снизходителни и само се усмихват на

невинните детски лъжи,

други изпадат в потрес и отчаяние, трескаво търсейки решение на проблема.

Психолозите казват, че лъжата е част от естественото развитие на детето. Понякога то дори не осъзнава, че лъже. А фантазиите му погрешно са класифицирани като лъжа. Но все пак, има един праг, отвъд който наистина има за какво да се притесняваме. Кога детската лъжа е безобидна и кога не?

Първо, трябва да се вземе предвид възрастта на детето. Обикновено първото спестяване на истината идва около тригодишна възраст и до към шест години то не различава истина от фантазия. Затова и родителите много трябва да внимават какво гледа на екрана, защото това, което вижда там, за него е стопроцентова истина. Но лъжите в тази възраст наистина не са повод за тревога. По-скоро мама и татко трябва да се опитат да „влязат“ в неговия измислен свят и да се ориентират каква незадоволена нужда изразява детето им чрез фантазиите си. Освен това, да му разказват приказки и истории, свързани с лъжата, чрез които да му обясняват що е лъжа и защо тя е лошо нещо.

Ако детето е вече в училищна възраст, някъде докъм осем години то вече

започва да разграничава истина от лъжа.

Ако продължава да лъже, това вече е свързано със страха от наказание и срама от социална неадекватност – тревогата, че ще бъде отхвърлено, ако другите научат нещо за него. Това е възрастта, в която родителите трябва целенасочено да работят за изграждане на връзка на пълно доверие. Само пълното доверие, че е обичано безусловно от мама и татко, независимо каква истина научат за него, ще възпре детето от затъване в лъжи и укриване на истината.

Оттук нататък, колкото повече растат децата, толкова повече използват лъжата за извличане на полза или спестяване на неудобство. Научават се да я примесват с истина и ако не са взети навреме мерки, тя може да се превърне в техен начин на мислене, да ги доведе до създаване на паралелен живот през пубертета, цели тайни страни, за които никой изобщо да не подозира. Времето за справяне с този проблем е вече минало и оттук нататък ще става все по-трудно.

Copy link
Powered by Social Snap