Помните ли Акакий Акакиевич? От „Шинел“ на Гогол? Всички сме писали в училище есе на тема „Малкият човек в произведенията на Гогол“. Ами „Треска за злато“ на Чарли Чаплин“? И неговия малък човек, който закусва с обувките си? Хубаво или лошо нещо е да си „малък човек“? Да се обидиш ли или да не се обидиш, ако ти лепнат такъв етикет?
Малки хора…
Малкият човек може да е висок два метра. Но стойността му за обществото е толкова малка, че са нужни хиляди и милиони като него, за да бъдат забелязани. Всички революционери много обичат да ухажват „малкия човек“, да го ласкаят и да му внушават, че всъщност е велик. Защото са им нужни много такива, за да осъществят великите си революции.
От друга страна, „малки човечета“ като майка Тереза се оказват духовни гиганти. Малки овчарчета като Давид стават царе. Очевидно, външно малките могат да бъдат вътрешно огромни. И обратно.
… и дребни душици
Тези – „обратното“ – наричаме не „малки хора“, а „дребни душици“. Дребните душици са лъже-малки хора. Те никога не могат да бъдат вътрешно огромни. Те са вътрешно миниатюрни. Външно могат да бъдат огромни, с много пари и на високи постове. Именно те са злокачественото образувание на едно общество, а не малките хора. Дребните душици имат мироглед, широк колкото градински маркуч; най-далечна дестинация на погледа им – върха на собствения им нос; единствено правилна позиция – тяхната; единствено вярно мнение – тяхното; единствено достойни да бъдат похвалени и следвани – те самите. И всяко отклонение от тази парадигма се възприема като атака срещу личността им.
По какво да познаем дребните душици? Кои са симптомите на „дребната душица“?
– Дребната душица се обижда лесно и приема всичко лично.
– Дребната душица е влюбена в собствения си глас.
– Дребната душица не забравя и най-дребните обиди.
– Най-голямото щастие за дребната душица е „да си върне“, да не остане длъжна.
– Дребната душица е винаги права.
Е… вие от кои сте? От „малките хора“ или от „дребните душици“?