„Живот в скалите“ – дългоочакваният роман на поетесата Мария Лалева – направи своята премиера в Пловдив. Тракарт се пръскаше по шевовете от хора и вълнения. Шарен свят, млади момичета и влюбени двойки, а дори и едно бебе, но се наложи да го изнесат, че беше гласовито. Но това не са шумни хора, ако не броим бебето. Те са съмишленици. Вижда се, че срещата с читателите вече се е случила и е превърнала „Живот в скалите“ в очакване, в обща мечта.
Първи впечатления
Мария Лалева има усмихнати умни очи, които гледат прямо. Изглежда крехка, както сама се описва „дребна джинка с обувки 35-ти номер“. И все пак е някак очарователно и по женски жилава. Има плътен алтов глас и незлобливо чувство за хумор.
Пловдив я посрещна с обич, като звезда от шоубизнеса, но без празния шум. В присъствието й има емоция, вълнение. Хората я чувстват близка. Понякога искат просто прегръдка. Видях дори как една женичка й целуна ръка, а тя се смути малко и се опита да я прегърне. Това се усеща във всичките й жестове – уважението към човека, към неговата дума и неговата болка.
Читателят лесно разпознава фалшивата игра и не я прощава! Мария Лалева е естествена, сърдечна и получава доверие, но не на кредит. Защото долавя чистите тонове на душата и ги облича в слово. Неща, които сякаш са дълбоко в нас, но тя ги казва по-красиво.
Няколко думи от Мария
Пловдив Ви посрещна с много любов. Казват, че сте различна тук?
Мария Лалева: Пловдив ми е „у дома“. Тук имам страшно много приятели, които ме посрещат с отворени обятия.
Хората Ви припознаха като съмишленик. Някакъв изгубен свят ли изплува от скалите?
Мария Лалева: Може би това е свят на бъдещето. Там всичко е честно. Там ще оставим онези неща, които са границите на нашия затвор – съзнание, страхове, стереотипи…
Затова ли посветихте „Живот в скалите“ на сина си?
Мария Лалева: Децата са голямата любов и голямата надежда. Не че има голяма любов. Всяка любов е предпоследна – до следващата. Децата са друга категория, нашето продължение. Но те не ни принадлежат, свързва ни единствено вярата, че те ще са по-големи, по-мъдри и по-честни от нас.
Как намерихте топлата връзка между любовта и прошката?
Мария Лалева: Минах през трудна прошка и я разказах в книгата.
Написаното остава
Най-грозно съди виновният, чедо. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти вина и неговата присъда. Онази, дето му е отгоре. Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена. И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно. Но да знаеш, че в тая вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти.
Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти. Свободният след това ще си ти.Мария Лалева, „Живот в скалите“