Интервю с д-р Ефи Парушев, съосновател на Българското дружество по логотерапия и екзистенцанализ.
Кои сме ние?
Виктор Франкъл има 29 почетни титли от реномираните американски университети. Той е имал възможност да общува с академичната американска младеж. Студентите му казват: „Имаме всичко. Но се питаме какъв е смисълът на живота?“ Направени са множество проучвания – в Америка, Канада, Европа, Австралия, Африка и Азия, които доказват, че основният мотивационен фактор е волята за смисъл.
Защо сме объркани?
Изгубихме идентичност, понеже религията не играе роля в живота ни. Отхвърлихме 10-те морални принципа на Библията и сега трябва да се вслушаме в 10 000 други правила, за да разберем как да се справим с проблемите на живота. Никой не казва на човека какво трябва да прави – нито религията, нито традицията. Затова той прави това, което другите искат от него. Това е тоталитаризъм. Или пък прави, каквото правят всички. Това е конформизъм. А тези две стратегии рано или късно водят до психологическа криза.
Защо сме толкова крехки?
На психотерапия идват хора, които са фината, нежната, крехката, чувствителната част на обществото. И тази крехкост не зависи от образованието, нито от титлите. Може да имаме висок обществен статут и престижна професия, но да сме смачкани отвътре. Например ако мъжът е лекар, но жена му носи повече пари вкъщи и му натяква, тогава от докторската титла ще остане само едно парченце.

Как да си върнем изгубения смисъл?
Виктор Франкъл говори за екзистенциален вакуум. Липсва ни самочувствие, защото не знаем кои сме. Цялото общество работи срещу нас. То ни казва да се обърнем към себе си, да си помогнем сами и т.н. Знаете колко е популярна литературата за самопомощ. Но според Виктор Франкъл човекът е същество, което е насочено навън – към някого, когото да обича, или към нещо, заредено със смисъл, което да осъществи. В този смисъл същността на човешкия живот е да надскочи себе си и да се хване за трансцендентното. Вторачването в себе си не ни носи полза. Защото можем да бъдем щастливи само до степента, до която сме способни да забравим за себе си.
Възможен ли е смисъл без Бога?
Връзката с трансцендентното е част от дефиницията на Виктор Франкъл за човека. Там се включва и Богопознанието – да надскочиш себе си и да се докоснеш до свръхестественото. Може би затова неговата теория е обичана и мразена.
В критичен момент – лична криза, тежко заболяване – всеки пита: Къде е Бог? Каква е логиката на атеиста? Явна дълбоко в подсъзнанието на всеки човек е залегнала мисълта, че Господ съществува. И тази мисъл е част от изгубения смисъл.
Виктор Франкъл като личност и терапевт е над религиозните деноминации. Неговата теория е приложима както за вярващи, така и за атеисти. Тя помага на всички, но е най-ползотворна, когато има синхрон между логотерапията и вярата в Бога.