Даниел Дауд е човек между Изтока и Запада. Той е от екзотична Йордания, но когато е на шест, семейството му се премества в Швеция. Докато си говорим, си мисля, че е повече швед с екзотичен вид, отколкото йорданец. Той все още е твърде млад – дори спечели награда в някаква електронна игра, поставена за разтоварване от стреса между натоварената програма на форума. Изглежда слабичък, скромен, срамежлив, притеснителен, усмихнат и приятелски настроен. Видях го и си помислих: Милото дете!
Даниел е от християнско семейство. Той самият ходи на църква просто защото го водят. Отговаря за озвучението и съвестно си изпълнява задълженията. Но си спомня ясно момента, когато израства детинското и вярата на родителите му става негова.
„Веднъж в Гьотинберг за първи път дойде специален говорител – Янош Ковач Биро. Той така прикова вниманието ми, както нашият пастор никога не беше успявал. Започнах да си мисля: Уау, това е истината! Библията наистина е вярна!“
На кафе – време за сериозни дискусии
Обичайно е за Даниел да седи на кафе с приятелите си и да нищят с часове големите въпроси на живота – религия, философия, Библия, християнство, ислям… Те наистина са готов екип за живо предаване. Подобен формат няма да остане без рейтинг – християнин, мюсюлманин и новороден атеист, който вече не вярва в нищо – истински агностик. За да помогне на дискусиите, Даниел прави свои „документи“ – тестове с въпроси и отговори, като следва един почти академичен подход.
„Моите приятели започнаха да задават онези големи въпроси, на които нямах отговор. Защото не четях Библията. И така, те ме принудиха да се прибера у дома и да направя известно проучване. Исках да защитя вярата си и правейки това, израснах в нея“.
Младите от Изтока и Запада се борят с различни въпроси
Според моя събеседник младите са едни и същи навсякъде по света – и в Йордания, и в Швеция. Те не следват пътя на църквата, нито пътя на джамията. Това е общото. Кое е различното? „Ние живеем на запад, а те – на изток. Казват, че са християни или мюсюлмани, но не се борят със същите въпроси. На запад ние се питаме: Съществува ли Бог? Там ли е? Истински ли е? Но в страните от Близкия изток се интересуват от други неща: Защо се случва това? Защо Бог го допуска? За нас големият въпрос за Божието съществуване, пред тях изобщо не стои – те са сигурни в това“.
Идеализмът е жив дори на Запад
Сега Даниел Дауд снима и обработва видео-материали с християнско съдържание. С други думи, промотира Библията – „пълна с мъдрост и познания за живота“. Не иска много за себе си – само толкова, колкото да си плаща наема и сметките. Не познавам много шведи, но определено не си представях нито един от тях като слаботелесен тъмнокос и черноок идеалист. Даниел Дауд ме изненада. Пък и го харесах… Струва ми се, че ще се хареса и на вас. Ние също сме пресечна точка на мисленето между Изтока и Запада.