По мотиви на Изход 12 глава
Бог нанася удари по враговете на Своя народ. И когато праща тъмнина, толкова гъста, че може да се усети на пипане, това изглежда като идеалният момент за бягство. Но никой дори не се опитва да бяга. Народът чака Бог да даде инструкции.
В приемните дни на фараона Мойсей и Арон отиват да представят за пореден път искането на Бога. Преговорите вече стават доволно нервни, така че фараонът казва с гняв:
– Лошо ти се пише, само да те видя още веднъж с твоите искания!
И Мойсей не му остава длъжен:
– Прав си! Вече няма да ме видиш!
После Бог казва, че ще финализира преговорите. И фараонът ще има желание да пусне своите роби, даже ще бъде нетърпелив да си тръгнат по-бързо. С две думи, ще ги изгони!
Бог вече е предупредил, че ако не бъде чут, ще се случи най-страшното: „Знай, че Израил е Моят първороден. И ако ти не пуснеш сина Ми, Аз ще убия твоя син – първородния!“
Око за око, зъб за зъб и син за син!
Фараонът продължава да се запъва. Сърцето му е от камък и Бог не може да го пробие. Но този последен удар е толкова болезнен, че той най-сетне спира да се изживява като божество и реагира човешки, като ранен баща.
Защото Господ слиза в Египет и първородните умират…
Първородният – богатството на рода
Първородният син винаги е специален. Той е първото благословение на Бога, начатъкът на ново поколение, залог на семейното благословение и своеобразен мост, чрез който семейството общува с Всевишния. Това отношение се среща във всички ханаански народи –първородният е свързан със свещенството, а свещеникът е този, който ни съединява с Бога. Затова първородният син е отделян за свещенически пълномощия. Той е глава на рода и има специални права при унаследяването. От рано е възпитаван и подготвян за своите функции. Изобщо първородният е гордостта на рода и негов символ.
Първородният има и друга важна роля, която се среща при много народи в древността – в случай на опасност, той е принасян в жертва. В Библията е записана страшната история как по време на войната на Израил с Моав, „когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя. Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си” (4Царе 3:26, 27).
Първородният е най-ценното притежание на рода. И това най-ценно Бог обещава да умъртви.
„Мойсей каза: „Така говори Господ: „Около полунощ Аз ще мина през Египет. Тогава ще умре всяко първородно в Египет – от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка“ (Изход 11:4,5).
И ще се чуе велик вопъл в Египет. Такъв не е имало досега и няма да има.
А при евреите куче няма да излае. Никой от египетските богове няма да посмее да отвори уста срещу Израил. За да знаете, че Бог е разделил Израел от Египет.
Изход 11:10 е равносметката от общуването на Мойсей и Аарон с фараона: Много знамения вижда египетския цар, но те нищо не променят.
Фараонът казва: Не познавам Бога!
Е, вече Го познаваш.
После той иска знамения.
Ето ти 10!
Но нищо не може да го накара да пусне робите. Освен последното!
Преди пътя
Тогава Бог се обръща към Мойсей и го инструктира какво да прави и как да подготви народа за излизането от Египет, и то без разрешение от фараона.
„Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет: „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината. Оповестете пред цялата израилска общност: „В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство“ (Изход 12:1-3).
Интересно е, че това е първата заповед, която се дава на Израил като народ. Този месец ще бъде началният месец, нисан става глава на годината. Бог дава ново отброяване на времето. Преди заповедите и всичко останало е заложен най-важният принцип: принципът на обновлението. Всъщност цялата Тора се състои от повтарящи се цикли на обновление. Невъзможно е да следваш Бога и да Му служиш, без да се обновяваш.
Следват точни инструкции.
„Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите. То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер. Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат. През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви. (Изход 12:5-8).
Богословите ни казват, че в Египет е било опасно да жертваш агне. А Бог иска да не го варят, нито да го правят в еърфрайъра. А да го пекат на огън. Значи, ще мирише. Не сурово, нито варено, но изпечено на огън, така че всички да разберат, че тук ядат агне на огън с горчиви треви.
Освен това, жертвата трябва да бъде изядена или изгорена.
„А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа“ (Изход 12:11).
Страшната нощ
Когато чуват дадените от Бога наставления, хората бързо и тайно се приготвят за отпътуване. Семействата им се събират, пасхалното агне е заклано, месото му – опечено на огън, безквасният хляб и горчивите треви – приготвени. Всеки баща и свещеник на дома си напръсква кръвта по стълбовете на вратата и събира вкъщи семейството си. Пасхалното агне е бързо и тихо изядено. В страхопочитание народът се моли и бди, а сърцата на първородните от семействата на богати и бедни се свиват в неизразим ужас. Бащи и майки кършат ръце, прегръщат обичаните си първородни, мислейки за ужасната съдба, която идва в тази нощ. Но нито един израилев дом не бе посетен от погубващия ангел. Знакът на кръвта – знак на защитата от един Спасител – е на вратите им и погубителят ги подминава.
Посред нощ “Господ порази всяко първородно в египетската земя… Нямаше къща без мъртвец”. Всички първородни в земята, “от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитъка”, бяха поразени от погубителя (Изх. 12:29-33).
Гордостта на всеки дом из цялото египетско царство е сломена. Викове и писъци на оплаквачки изпълват нощта. Царят и придворните с побелели лица и треперещи нозе стоят потресени и ужасени. Фараонът си спомня как по-рано е възкликнал: “Кой е Йехова, та
да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил”. Сега неговата дръзка гордост против Небето е смирена в прахта. Той “повика Мойсея и Аарона още през нощта, та рече: “Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Йехова, както рекохте. Подкарайте и овците си, и стадата си, както рекохте, та идете, па благословете и мене”.