Мира Маринова: Да знаеш какво искаш и да помниш, че не можеш да имаш всичко

Мира Маринова е драматичен сопран. Живее в Италия и работи в Италия и Швейцария. Преди години направихме това интервю, след нейното участие във Великденските концерти на хор „Гласът на надеждата“ с диригент Веско Василев.

Първата любов

Първата любов към музиката идва от майка ми. Тя е много музикална, братовчедка е на народната певица Калинка Вълчева. Така че дарбата я нося в гените си. Но аз съм много благодарна на църквата, която ми даде трамплин за бъдещето. В църквата в Добрич имаше много хубав хор и беше традиция всяко дете да свири на музикален инструмент или да пее. Израснахме с Едуард Кешишян, който свиреше на пиано. А Зинка Кешишян беше диригент на хора. От там започна моята певческа кариера.

Как замина за Италия?

Мечтата ми беше да пея. И веднага щом отвориха вратите, заминах за Италия. Не беше лесно. Там летвата е много по-висока. И е много трудно да пробиеш. Но аз нямах намерение да ставам звезда. Как се пробива? Ами 1 % талант и 99% – къртовски труд!

Талантът – начин на употреба

Значи, има много таланти, които не се усъвършенстват. А любовта към музиката е дисциплина. Мисля, че за всичко е така: трябва да имаш страст! И да си готов на жертви – от време и нерви. Да си готов за разочарования: да понасяш, когато не става!

Моят маестро Уилям Хуртадо твърди, че емоцията е много важна, но тя трябва да има юзди. Защото прави много brutti scherzi – лоши шеги. Хубаво е да влагаш чувство, но ако не го владееш, то ти променя гласа, интонацията и всичко останало. Хората трябва да виждат сълзи, обаче да не докосваш гласните струни. Защото емоцията ги кара да вибрират по друг начин. И маестрото ми казваше: Ти си много чувствителна. С този драматичен сопран искаш да разплакваш цялата публика. Обаче първо ще се научиш да го владееш.

Най-трудно излиза големият глас

Трябва да имаш юзди, с които да подчиниш волята да извикаш. Има хора, които не могат да направят кариера, защото имат огромни гласове и не могат да контролират този експлозив. Големият глас най-трудно излиза. Той е придобивка само ако имаш техника. Ако не – остава неизползван.  Има много професори, но малко са тези, които могат да ти предадат истинското белканто. Тогава големият глас става чудо!

Твоят път е преплетен с пътя на вярата. Как се съчетават нещата? Лесно ли беше?

За да бъдеш изпълнител с голяма кариера, няма събота, няма неделя. Договори се подписват за година и повече и ти си подчинен на закони. И аз започнах да си мисля, че трябва да избера своя път. Може и нескромно да прозвучи, ноз много обичам моя Бог. И си казах: Добре – където може. Ако не може – пак добре. Не можеш да държиш небето и земята. С едната ръка да се хванеш за Бога, а с другата – за всички блага.

Но аз мисля, че това се отнася за всички музиканти и вокални изпълнители, които искат да направят кариера. При всички случаи трябва да избираме на кого да служим. Не можеш да имаш всичко на този свят.

Продължих да специализирам с Бруно Пола – баритон, известен в целия свят. Но не е само известността. Важно е при кого си, но по-важно е какво ти дава. А той беше много скромен човек и даваше всичко.

Амбиция и дисциплина не са едно и също нещо

Бог е бил винаги в моя живот. Спомням си, когато реших да избера по-малките сцени. Театърът трябваше да отпадне. А драматичният сопран се изявява предимно там. Това е голяма липса. Но сега има арии, които се изпълняват поединично. Трябваше да подпиша договор и не спах цяла нощ. И не защото не бях решила. Но няма да забравя, когато дойде мирът. Тогава човек няма амбиции. Значи, амбиция и дисциплина вървят заедно, но не са едно и също нещо. Възможно е да си дисциплиниран, но да не си амбициозен. Не вярвам Бог да иска да сме амбициозни. Той иска да сме верни.

Изпълнения на Мира Маринова може да чуете тук

Copy link
Powered by Social Snap