Две големи събития, знакови за библейската история, се случват едно след друго в Изход, 12 глава – Божествена касапница и велико освобождение. Първото вилнее през нощта, а второто се разгръща посред бял ден.
Страшната пасхална нощ – египетската трагедия
След дълги преговори с фараона и демонстрации на превъзходство във всички сфери на живота Бог спира с уговорките и преминава към действие. В Египет се случва нещо немислимо, нещо ужасно. Небесен Погубител минава през всеки дом, който не е белязан с жертвена кръв, и убива първородния син на човек и добитък. Нечовешки плач избухва в цялата империя. Загиват всички – от първородния на фараона до първородния на пленника в затвора. Никой не е пожален. Нито царския син, нито сина на последния престъпник. Всички са под ножа, независимо от статуса. Без защитата на тази специална пасхална кръв никой не може да избегне смъртта.
Това ли е начинът?
Всеки египетски дом оплаква първия син, първородния? Какво е това наказание? И защо Бог постъпва така немилостиво? Извън исторически контекст, изглежда брутално. Но да не забравяме, че Бог действа в отговор на страшния египетски холокост, който започва с обработката на акушерките да умъртвяват еврейските момченца още при раждането. И когато те все пак не изпълняват високото нареждане, се стига до граждански закон за защита на държавата от фашистки тип – самите граждани да шпионират живота на робите и да хвърлят в Нил всяко бебе на евреите от мъжки пол. Положението става нетърпимо. Бог чува техния плач и първото нещо, което казва на фараона е знаково:
„Израил е Моят първороден. Ако не го пуснеш, Аз ще погубя твоя първороден“.
Предупреждението е недвусмислено! Но никакви язви и чуми не вразумяват дебелата глава на фараона. И сега, когато синът му е мъртъв, той престава да действа като марионетка на своите богове и най-сетне виждаме в него само един съкрушен баща, изгубил сина си.
И не е само личната трагедия на фараоновия дом, а царството е обезглавено. Защото първородният на фараона е най-важният човек в империята. И според “свещената” традиция, единствено той може да седне на трона. А вече първородни в Египет няма.
И затова фараонът става през нощта. Принципно той става сутринта за своите водни процедури. Но сега имаме екстремен случай! Във всеки египетски дом има мъртвец!
Свобода и дипломатически паспорти
Същият фараон, който е изгонил Мойсей и Аарон преди това с презрението на божество към простосмъртни – да не му се мяркат пред очите, че ще им се случи непоправимото! – сега отива в еврейския квартал да ги търси и да моли за помощ.
– Вървете си! Идете си така, както искахте – с децата си и животните си. Направете своя празник на Бога! И за мен се помолете!
С тези думи фараонът не само дава на Мойсей и Аарон някакъв карт-бланш, но ги изпраща с правителствена мисия: Да се молят за него! С други думи, изпраща ги с дипломатически паспорти.
Идеята на фараона среща широка подкрепа сред египтяните. Те бързат да изпратят евреите от своите предели. Понеже си казват: „Ние загинахме!“. Дори им дават злато и сребро – заплатата за робския труд.
И така стигаме до следващото голямо събитие в тази история: излизането на евреите – Изхода!
Изход – път към свободата
Всичко започва в полунощ и се развива на светло!
Само Бог може да го направи така! Посред бял ден робите да напуснат империята!
Бог ги извежда многобройни, силни, с голямо имущество и с целия им добитък. Не като бегълци или крадци, а с благословение и разрешение от фараона. С дипломатически паспорти.
Това е особена нощ, която трябва да бъде пазена особено! Това е нощ, която консервира събитието, което ще се възпроизвежда не само в тогавашното време и място, но ще действа в човека като неговия личен изход от робство към свобода. Едно обновяващо пътуване към новия свят със силата на Божието освобождение.
Както може да се очаква, Бог накрая печели, независимо колко трудна и продължителна е войната!
Настоящото време
И в следващата глава събитията продължават да се въртят около първородните. От първия ден на своето раждане първият син трябва да бъде посветен на Бога. Не бива да си правите планове за него. Какъв ще стане, как ще сбъдне мечтите ви. Защото първородният не е ваша собственост, а Божия. Първородните на животните се жертват. А първородните синове се откупват. За своето семейство те са дар от Бога. Стълбата, която съединява земното с небесното.
И после Бог казва: Помнете този ден, в който ви изведох от Египет!
Каква е връзката? Никой не трябва да забравя, че е освободен. Затова се въвежда и практика, която да облече промяната в нов смисъл – трябва да се освободиш от стария квас и да се готвиш за обновлението. Да изхвърлиш всичко, което те дърпа назад.
И тук идва най-удивителният стих: Вие излизате сега в месец Авив.
Ако четете 13 глава, ще видите, че това е единственото изречение в сегашно време. Всичко друго ни казва какво е направил Бог и какво ще направиш ти – минало и бъдеще. Обаче сега ти излизаш – ти се освобождаваш, ти се обновяваш. Това е актуалната новина. Ако си я пропуснал, ти не живееш. Ако не си на пътя към свободата, ако не си в обновлението, ти си се изгубил.
Както в природата всичко се пробужда и разцъфтява. Така и ти! Има обновление за човека и за човечеството. Промяна на нагласата, стъпване на пътя на свободата, изоставяне на робството – какъв красив старозаветен образ на покаянието е това! Празник, който ни напомня, че Бог е способен да ни освобождава, обновява и изцелява!
И когато отидеш там, където Бог те води, всяка година прави това богослужение. Излез от Египет! Обновявай се! Възкръсвай! Помни! Това е началото…