Теодор Левтеров – д-р по теология, специалист по адвентна история
От музикант до доктор по теология
Преди да стана пастор, имах предишен живот. Когато можех да свиря на пиано, бях музикант. Вече само дрънкам. Учех в Пловдив, обичах да композирам. След падането на комунизма заминах за Англия и там усетих тръпката да работя за Бога. Тогава дойде идеята да уча теология и моят библейски кръгозор започна да се отваря.
Тошко заминава за Англия с цели 28 думи, които може да „обели“ на английски. Вероятно младостта помага за подобни решения, но първите месеци са истински трудни.
Това беше, може би, един от най-трудните периоди в живота ми. Още си спомням първата събота. Бях изпаднал в абсолютна депресия. Стоях си в стаята, наблюдавах как другите студенти играят фрисби, а аз плачех, защото не можех да общувам. Речникът ми се състоеше от двайсет и осем думи и аз вече им ги бях казал. Но Бог така ни е устроил, че можем да минаваме през различни перипетии. Умът се учи и моята нова учителка ме задължи да гледам анимация по 2 часа на ден.
Лома Линда – история, изписана с чудеса
През 1902 година Елън Уайт вижда във видение красиво място близо до Ривърсайд. Тя е убедена, че това ще бъде страхотен здравен център. В същото време адвентистите закупуват няколко места с подобна цел. Г-жа Уайт ги вижда и отсича: „Не това видях!“. В историята се появява ново лице – пастор Джон Бърдън. Той се свързва с група закъсали бизнесмени, които продават имот в Лома Линда. Но Калифорнийската конференция не само няма пари, а има и дългове. Вече са придобити 2 центъра и кой би рискувал да купува трети, когато касата е празна. Елън Уайт се обръща към Бърдън: „Направи всичко възможно, за да имаме мястото“. Брат Джон, за когото вярвам, че е бил българин поне наполовина, сваля две трети от цената. Когато получава оферта за 40 000 долара, телеграфира на Елън Уайт: „Имаме много добра сделка“. Уайт отвръща: „Дай капаро и вземи мястото!“ Конференцията също праща телеграма – нещо от рода: “Да не си посмял!“. Бедният пастор има проблем. Кого да слуша? На своя отговорност той взема 1 000 долара на заем от своя съсед. Елън го успокоява: „Не се тревожи. Пари ще се намерят“. И почти всеки път вноските за Лома Линда се „доставят“ с чудо!
Жената, която „вижда“ Лома Линда
Преподавам история на адвентното здравно учение в университета Лома Линда и настоявам всички студенти да прочетат „По стъпките на великия Лекар“. Обяснявам им, че тази книга е написана от създателя на Лома Линда през 1905 година и след като те учат там, трябва да я познават. Три от студентките ми идват от католическата традиция. Те бяха толкова впечатлени, че дойдоха и ме помолиха за още някоя книга от Елън Уайт. Аз им препоръчах „Пътят към Христос“. След две седмици се върнаха с нова молба: „Но тя е много кратка! Дайте ни още нещо!“ Тогава им предложих „Копнежът на вековете“. Това е много интересен феномен – колкото повече студентите четат писанията на Елън Уайт, толкова по-интересна им става тя. Хората, които най-много я критикуват (защото днес си имаме д-р Гугъл), са може би тези, които най-малко я четат.
В числото на критиците, обаче, не влиза Патриша Хийтън, която наскоро избухна в Туитър с мисъл на Елън Уайт от книгата „Възпитание“. „Най-голямата нужда на света…“ Сещате ли се?