„Око за око завършва единствено с това, че целият свят става сляп“ – е казал Махатма Ганди, който е известен със своята философия на ненасилието. Съгласяваме се с него и… не се съгласяваме. Съгласни сме, че нито един конфликт не бива да се разрешава чрез насилие, но в същото време оправдаваме насилието, ако сме били атакувани и трябва да се защитим. Думите на Христос „ако те ударят по едната буза, обърни и другата“ тълкуваме по всякакви сложни начини, но не и буквално.
Защото целият ни свят се крепи на насилието, за съжаление.
Колкото и да се опитваме да „цивилизоваме“ това мислене, то рано или късно изплува на повърхността. Особено по нашите географски ширини. Да напердашиш детето не е насилие, а възпитание; да вдигнеш ръка на жена си е изпускане на нервите; да се разкрещиш на подчинен е лидерство; да нападнеш държава е възстановяване на историческа справедливост; да си върнеш откраднатото с насилие е правилно. И така нататък.
По-силният мачка по-слабия и с насилие го принуждава да се подчинява. Така е бил устроен светът преди хиляди години, така продължава и днес. И след като несправедливостта натрупа критична маса, по-слабите също започват да жадуват за насилие. За да си го „върнат“ и всичко да бъде „правилно“. Крайният резултат? Според Ганди – целият свят става сляп.
Защо един човек е по-склонен към насилие
от друг – това обясняват психолозите. Понякога човек е израснал в среда на насилие и дори не може да си представи друг модел; понякога самият той е бил жертва на насилие и натрупаната в душата му болка и обида го тласкат към неосъзнато „отмъщение“ към всички; понякога става въпрос за психични отклонения. Но във всички случаи отзад стои греховна природа, нещо закодирано в гените ни – кръвта ни да „кипва“ в определени ситуации и да вдигаме ръка срещу ближния.
По-важният въпрос е: „Има ли изход? Как може да бъде прекъсната порочната спирала?“ Наистина ли отговорът е само в една дума? И коя е тя? Ето, над такива въпроси си блъскаме главите в студиото и търсим отговори.