Псалом 4
Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми;
когато бях в утеснение, Ти ми даде простор;
смили се над мен и послушай молитвата ми.
Човешки синове, докога ще обръщате славата ми в безчестие?
Докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
Знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник;
Господ ще слуша, когато викам към Него.
Треперете и не съгрешавайте;
размисляйте в сърцата си на леглата си и мълчете.
Принасяйте жертви на правда
и се надявайте на Господа.
Мнозина казват: Кой ще ни покаже доброто?
Сложил си в сърцето ми радост,
по-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.
Спокойно ще легна и ще спя,
защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност.
Какво се случва с поета?
Като цяло поезията за повечето хора си е мътна работа. Но още повече древната поезия.
Псалом 4 е сложен дори за специалистите. По-лесно можем да го разберем, като го свържем с предишния – Псалом 3.
Там поетът се оплаква как му се подиграват и какво говорят хората за него:
Бог няма да го спаси!
По онова време Давид е в голяма беда. Той бяга за живота си и напуска Ерусалим, преследван от сина си Авесалом.
А после?
Давид побеждава бунтовника. Но не веднага. И не така, както самият той би желал. Кой иска да се върне на трона, като загуби сина си? Нито един баща! Давид губи своето момче. Авесалом загива.
Молитва нескафе
Нашият плач и нашите болки. Затова, че не се случва така, както го искаме.
Много често именно това ни е идеята за връзката с Бога: молитви като нескафе.
Пускаш топлата вода и то се разтваря.
И сега, пускаш една молитва и желанието ти се сбъдва.
Болен си и оздравяваш.
Някой те напада, помолваш се и веднага друг му чупи носа.
Ей такива работи!
Но Давид разсъждава, че това не работи в живота.
Поетът се смущава и ние също се объркваме.
Докога, Господи?
Често срещам въпрос в песните на плача. Те не са толкова размишления, колкото поток на чувствата, песни за болката на душата.
Боже, аз те викам. А помощ няма. Отговори на моя вик.
Колко още това може да продължи?
Страданието се проточва твърде дълго.
Лесно е, когато бързо минава.
Но обикновено засядаме като в задръстване – източникът на болката не спира. Бог не се намесва.
Народът срещу поета
Господи, неведнъж си ме спасявал. Когато бях в беда, ти ми даде простор.
А тука едни хора непрестанно ме нападат.
Те говорят празни думи, надяват се на илюзии и са обладани от гнева.
Хората вдигат революция против Давид. Те мислят, че ще живеят по-добре при управлението на друга власт. И са гневни.
Давид се опитва дасе защити:
Хора, моля ви се, спрете вече!
Докога ще ме унижавате?
Докога ще тъпчете честта ми и ще ме позорите?
Разберете, че Бог отделя праведния човек.
Мислете си, каквото искате и млъкнете.
Кой ще ни покаже доброто?
Мнозина казват: Кой ще ни покаже доброто?
Всеки си има идея за добро. Но какво е разбирането за доброто в онова време?
Израилтяните свързват доброто с три неща – живота, дълголетието и… дъжда.
Дъждовете са доказателството, че Бог управлява света и следи всичко да се случва в определеното време.
Бог дава ранния и късния дъжд на времето му и пази за нас определените седмици на жетвата, по думите на пророк Еремия. Това е светогледа на Израил.
А ето и превода на езика на всички хора: Бог се грижи за всичките ни нужди.
Когато започва да вали, Израил знае, че е в хармония с Твореца. Няма ли дъжд – значи има разрив. Проблемите са започнали.
Дъждът е индикатор за мира между Бога и народа. Дъгата, която се появява след дъжд също.
Имам приятел, който казва, че цялото ни зло идва от това, че сме станали прекалено градски хора. Откъснати сме от природата. А когато сме близо до нея, чувстваме и Бог по различен начин. Долавяме Неговото отношение. Да, съгласна съм с този приятел. Ние все повече губим тази интуиция, тези природни инстинкти за общуване.
Понякога това ни обърква. Дори и днес лесно свързваме така зачестилите природни бедствия с наказания от Бога. И това изглежда страшно. Затова поетът иска да види, че Бог е доброжалателен.
Принасяйте жертви на правда
и се надявайте на Господа.
Тук става дума за прошката. Когато прощавате, вие всъщност търсите Божието лице.
И тогава във вашия живот всичко ще се случва навреме.
Вие ще имате изобилие – материално и духовно.
И ако поданиците на Давид живеят в изобилие – и имат в живота си жито и вино, то моята радост – казва той –ще бъде по-голяма от тяхната.
Господи, погледни ни с милост, обърни лицето си.
Усмихнатото лице на Бога
Господи, издигни над нас светлината на лицето Си.
Това е благословение за нас. Стихът идва от Ароновото благословение, или така нар. първосвещеническо благословение. То прилича на судоку, в центъра на което се открива Божието лице, което сияе. Бог ни се усмихва, Той се радва да ни види.
И Давид иска да види точно това, в което вярва.
Въпреки болката на душата.
Лека нощ, праведници!
Хубаво би било да има хляб и вино в изобилие. Хубаво е враговете ни да замлъкнат.
Но това е вторично.
Чувството на вътрешно просветление идва дори когато другото го няма.
Безопасност ни дава само Бог.
Затова спокойно лягам да спя. Не ми трябват сънотворни.
Просто заспивам, като знам, че Бог се грижи за мен.
Да, това е вечерната молитва на праведниците.