Още щом се родят децата, ние почваме да ги учим на разни неща – първо да ядат и спят в определени часове, после да хващат разни предмети, да си служат с тях, после да говорят, да ходят, да се държат възпитано, да дават, да четат, да пишат, да шофират… и така, докато ги научим на всичко, и ги пуснем да се оправят в живота сами.
Често, когато са вече големи, си казваме: „Трябваше да го науча на това“ или „Пропуснах да го науча на еди-какво си“. Понякога тези пропуски са незначителни и порасналото дете лесно ги компенсира чрез самоусъвършенстване, но понякога са фатални и са го лишили за цял живот от жизнено важно умение. Затова неизбежно си задаваме въпроса: „Кое е НАЙ-ВАЖНОТО, на което трябва да науча детето си? Какво не бива да пропускам за нищо на света?“
Най-важното умение – да се вземат решения
Вярващите хора отговарят инстинктивно: „Да се моли и да вярва в Бог“. Но преди това има нещо още по-важно. И то е да взема само правилни решения. Защото вярата и молитвата не струват нищо, ако не са лично, осъзнато решение.
Това е толкова важно, колкото и умение да дишат. Да дефинираш проблема, да видиш възможните му решения и да избереш правилното е изкуство, от което буквално зависи животът на човека. Докато децата са малки, родителите изпитват инстинктивна нужда да ги закрилят и пазят от всякакви евентуални решения с лоши последици, затова бързо решават вместо тях – какво да обличат, какво да ядат, къде да учат, кои да са приятелите им, каква професия да изберат… Защото знаят по-добре от тях, имат повече опит, могат да предвидят опасностите и да ги избегнат.
Обучение по вземане на правилни решения
Всичко това е прекрасно… до време. И когато настъпи времето „детето“ да реши нещо само, резултатите често са катастрофални – или изобщо не може да вземе решение, или взема погрешно, или отказва да носи последиците от него. Затова обучението по вземане на правилни решения започва още от най-ранна възраст. С няколко прости стъпки. Чуйте ги в предаването.