Ще мине ли камила през ухо на игла?

Абсурдите на живота – по мотиви на Лука 18:18-30

Най-вероятно богатият млад управник е цар на село или град. Нещо като кмет. Срещу него е друг млад цар. Единият има царство в този свят. Другият – царство в Божия свят. Очевидно управителят търси начин да премине от този свят в Божия свят. Но наистина ли разбира какво е Божието царство и как се влиза там?

Кой е добър, какво е добро?

Богатият млад управник се обръща към Исус с обичайна титла, която показва уважение: Учителю благ. Очевидно, той вижда Исус като равин, учител. Нарича Го добър, което е оценка на характера Му. Мнението му е контрапункт на фарисеите, които Го зачисляват като равин, обсебен от демони. За него Исус не е зъл, а добър. Но дали Го вижда като Месия?
Исус незабавно оспорва това разбиране и по този начин предизвиква събеседника си да преосмисли какво за него е добро.

Пазя закона, а Царството си остава далече от мен

Второто предизвикателство на Исус е свързано с Божия закон. Той изброява големи грехове, като пунктира фарисеите, които громят бирниците и грешниците. Те са такива, защото правят нещата от горната листа. Очевидно грешниците активно се опитват да разрушат Божието управление в живота си и в общността. Отговорът на кмета е, че той не е от тия хора. Напротив, съвестно спазва Божия закон. Но въпреки това, нещо не се получава. Послушанието не го въвежда в Божието царство.

Решението е безумно

Добре – казва Исус. – Имам по-добра идея. Продай всичко и го раздай на сиромасите.

Е, досега наперен и малко недоволен от своя духовен живот, младият управник се разстройва. Подобно искане е безумие. Мислите ли, че е нормално? Излиза, че да следваш Исус е също толкова голямо противоречие по времето на Исус, както е днес. Много по-лесно е, когато сме счупени и сме достигнали дъното. А този успешен млад човек е на върха на своята игра. Има всичко, което може да си пожелае човек, освен едно – Божието царство.

Коментарът на Исус е притча: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

Смисълът като архитектура

Лука е невероятен писател. Неговата литературна структура е поразителна. Тя вгражда в архитектурата на текста голямата идея. Първата и последната притча са дадени като отговор на един и същи въпрос: Какво трябва да направя, за да наследи вечен живот? Първият въпрос е зададен от адвокат, вторият – от богат млад владетел. Отговорът е притчата за месианската вечеря.

Структурата на цялата книга повтаря същата схема: притчите на Лука са подвързани в корица. На обложката е биографичният запис за раждането на Исус. На гърба е биографичният разказ за Неговата смърт и възкресение. В средата е… поканата да влезем в Божието царство.

Copy link
Powered by Social Snap