по мотиви от Лука 18:9-14
Две визитки, две молитви
Фарисеите! Ако не сте чели Новия завет, едва ли сте чували за тях. Ако пък сте го чели, знам, че нямате добро мнение за тези лицемери – рожби на отровна змия и варосани гробници. Впрочем така ги обижда любезният Исус. И ние без да ги познаваме много добре, започваме да ги гледаме отвисоко. Обаче, те не са били еднородна маса. Освен това за повечето от тях Исус е загадка. Те се опитват да го разберат, задават му много въпроси. Някои Го канят на вечеря, а един то техните крупни спонсори урежда погребението Му. Много от тях стават християни след разпятието. Мисля си, че ако бяхме там по онова време и на онова място, нямаше да се различаваме кой знае колко от членовете на фарисейската секта.
Профил: праведник
Ето го верният поклонник, пръв прекрачва храма. Доволен, че го забелязват. Коментират колко добрини е направил тези дни. Съвестта му е чиста. Ревността му е за пример. Боже, колко много си направил за мен! Аз не съм като другите – мошеници, развратници, крадци и атеисти. А вай-вече, мерси много, че не съм като оня там бирник. А съм си един такъв правоверен. Аз постя регулярно. Аз давам десятък от всичко. И даже броя листенцата на магданоза, за да не те ощетя.
Профил: грешник
От посочения ъгъл чуваме другата молитва. Тя е пет пъти по-къса. Само от едно изречение – но то е по-скоро вопъл: Боже, бъди милостив към мене грешника. Грешника – членувано, т.е. единствения, най-големия грешник. Той е застанал отделно от другите поклонници, които се събират, за да получат благословение от свещениците. Чувства се недостоен за благословение. Недостоен да бъде с другите. Дълбоко в себе си осъзнава, че не заслужава Божията милост. И гледката, която наблюдаваме, е драматична. Мъж, който вика и се бие в гърдите. Впрочем това е приемливо в неговата култура, но за жените. Мъжете го правят съвсем рядко, и то в случаи на изключителна скръб. Когато си напълно погълнат от преживяването. И не те интересува нито как изглеждаш, нито кой те гледа и какво ще си помисли за теб.
Греха на праведността
Съществува праведност от опасен вид – с нея постигаш всичко сам и не чувстваш нужда от Бога. Както се казва, храниш се добре, преброил си джоджена и магданоза. Верно. И Бог не оспорва това. Но подобно самодоволство те прави дебелокож за Него. И Форсайт го е описал много добре: „Със закоравелия грешник може да се направи нещо – може да бъде строшен на парчета. Но наистина не знам какво може да се направи с хлъзгавия светия, който се е „тапицирал” отвсякъде, потопил се е в удобната си религия, кожата му е надебеляла, станала е непробиваема като ръкавица от тежките изпитания… Може ли да има нещо по-удобно, по-егоистично и по-безнадеждно?… Когато религията се изврати и превърне единствено в средство за постигане на вътрешен комфорт и бездънно самодоволство, тя е само една черупка – една корава външна обвивка, която дори Божията благодат не може да пробие”.
Опасността за вас и мен е да бъдем по-праведни от фарисеите.