На Синай Господ казва Десет слова – Законът, Десетте заповеди. Той ги изрича със собствения си глас в ушите на Своя народ. Това са небесните принципи на живота. Адаптирани за човека, те лежат върху два принципа: да обичаш Бога и да обичаш ближния. В нашето изследване сме на шестата заповед.
Не убивай!
Най-кратката заповед в Десетисловието!
Кой не разбира, че убийството е зло. Няма световна религия, която да го оправдава. Всички го знаем от само себе си. Но защо тогава това ясно нещо, все пак не ни е съвсем ясно?
Бог казва “Не убивай и “Убий”
Един от най-сложните въпроси към Бога са свързани с това, че същият, който казва “Не убивай” (Изход 20:13), праща Своя старозаветен народ на война. А в определени случаи директно заповядва “убий”. Например, ако някой пропагандира други богове и тласка хората към езичество: Убий го! „Да го убиеш с камъни, та да умре, защото е поискал да те отвърне от Господа твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, от дома на робството“ (Второзаконие 13:10). Смъртна присъда се полага за търговия с роби и за отвличане на момиче. А освен това за тормоз на родителите, не само физически, но и психически.
Как да разрешим това противоречие със заповедта „Не убивай“?
Как я разбира Библията? И как я прилагаме днес?
Лингвистика и семантични кръгове
В Библията се използват две различни думи за „убивам“: хараг и рецах.
Хараг се среща около 160 пъти и означава „лишавам от живот“.
Рецах е по-рядко срещана и означава действието, което отнема живота.
Рецах е преднамерено или непреднамерено действие, което води до смъртта на друг човек – имаме двама души, като единият загива следствие на действията на другия. Хараг е по-широко. То може да е престъпление, но може и да не е.
В семантичните кръгове на тези думи можем да обобщим:
Всеки рецах е хараг, но не всеки хараг е рецах.
Каин – първият, който превръща убийството в занаят
„Хараг“ за първи път се среща в Битие, 4 глава, която ни разказва историята на Каин. Той пръв пролива кръв и отнема живот, убива брат си Авел. Преди него никой не си е представял такова нещо. Каин научава и други хора на този занаят. Един от последователите му е Ламех. Той пише поема, за да се похвали, че е убил младеж, който го е обидил. Но Бог не отнема живота на Каин и Ламех. Злото обаче прави матрица и бързо се разпространява, така че се налага Бог да потопи света и да даде втори шанс на човешката раса чрез единственото оцеляло семейство – това на Ной. Спасението идва с първата заповед на Бог:
„Който пролее кръв, и неговата кръв ще се пролее от ръката на човек“ (Битие 9:6).
С други думи, Господ дава правосъдна система и там има смъртно наказание за убийство.
Смъртна присъда в царство Израил
Веднага слез Изхода от Египет Бог създава теократичното царство Израил. В най-кратък срок се назначават съдии и се дава Закон и съдебни прецеденти, които показват как да се прилагат заповедите. Обикновено не четем казуистиката, защото ни се струва, че е отживелица. Кой днес отдава в залог дрехите си? И кой търгува с роби? Нито някой край нас има волове, за да четем как да постъпим, ако намерим изгубения добитък на врага си. Но ако си е изгубил документите, или е спукал гума и ние минаваме край него? Е, тогава това е волът му. И заповедта казва: Непременно да му помогнеш!
Тук се разглежда какво се прави, когато има убийство и е нарушена заповедта „Не убивай!“.
Ако убийството е непредумишлено, виновникът е отправян към градовете-убежища. Това са тогавашните затвори, а срокът на присъдата е до смъртта на първосвещеника.
Ако убийството е коварно, или предумишлено, тогава дори храмът не може да скрие виновника. Той трябва да се предаде на смърт.
Ако се появи труп, трябва да се започне разследване (Второзаконие 21:1-9).
Престъпникът не може да бъде осъден по думите на един свидетел: „На показанията на двама или трима свидетели да бъде убит онзи, който ще се убива; той да не бъде осъден на смърт на показанията само на един свидетел“ (Второзаконие 17:6).
И още нещо, свидетелите са пряко замесени в изпълнението на присъдата. Няма назначени палачи. Значи, ако свидетелстваш, ти трябва да отнемеш живота на престъпника. Но ако лъжеш, се превръщаш от свидетел в убиец.
Как се е изпълнявала присъдата? Завеждат престъпникът на висока скала и свидетелите го тласкат от там със собствената си ръка. После всички хвърлят камъни. И това ми напомня, за един случай, когато Исус е изтласкан към една скала, за да бъде бутнат заради богохулство. Но по някакъв странен начин Той се спасява и си тръгва. Значи и в Неговото време законът е действал, както е бил даден на Мойсей.
А как е днес?
Нашите отношения с Бога днес са в друг формат. Новият Завет не предполага теократична държава и правосъдна система. Защото правосъдието е оставено в ръцете на Исус: „Защото и Отец не съди никого, но целия съд даде на Сина“ (Йоан 5:22). Това е много сериозна разлика със старозаветния начин. Там имаме съдии и свещеници и делата се решават от тях. А новозаветният съд ще се осъществи по друг начин – чрез две възкресения за живот и за осъждане.
Как Исус интерпретира заповедта
Когато прави Собствена мобилна школа и започва да обучава ученици, Исус дава насоки на какво иска да учи хората и дава Своя стандарт на праведност, който е по-висок от този на книжниците и фарисеите. Там Той коментира две от заповедите – „не убивай“ и „не прелюбодействай“. И ето за какво се тревожи Исус:
„Слушали сте, че бе казано на древните: „Не убивай“; а който убие, виновен ще бъде пред съда. Но Аз ви казвам: всеки, който се гневи на брата си напразно, ще бъде виновен пред съда; а който каже на брата си „рака“ (празноглав), ще бъде виновен пред Синедриона; а който каже: „безумнико“, ще бъде виновен за геената огнена“ (Матей 5:21–22).
Първо, Исус обобщава разбирането на равините: „който убие, отива на съд“. Убийството е компетенция на висшия съд. Описани са различни случаи. И ако преведем равинската традиция на езика на днешната криминалистика: углавно дело за убийство се завежда само ако има труп. Но Исус разширява разбирането за убийството: „Не бива да се стига дотук. Не трябва да има гневни изблици и обидни думи, които могат да доведат до травми, несъвместими с живота“.
Наистина ли думите убиват?
Да! И случаи от прецедентното право в старозаветното право говорят за това. Нали помните от миналия път, че който злослови родителите си заслужава смърт. Думата злословя се превежда и като хуля, проклинам. Нейният корен е глагол, който означава да „бъдеш лек, да олекнеш“. Злословенето в библейски смисъл е да понижаваш стойността на човека, да го унижаваш или обезценяваш с думи.
– Не обезценявай Бога: „Който хули (злослови) Бога, ще понесе греха на това“ (Левит 24:15).
– Не обезценявай, унижавай хората в неравностойно положение: „Не кълни глухия и не поставяй преграда пред слепия; бой се от Бога си. Аз съм Господ“ (Левит 19:14).
– Не унижавай служител пред шефа му: „Не злослови роба пред господаря му, да не те прокълне, и да не бъдеш виновен“ (Притчи 30:10).
– Не обезценявай водачите на народа си: „Не хулиш Бога, нито заклеймяваш княза на народа си“ (Изход 22:28).
Ето това е пътят, който извървяхме днес. Тръгнахме от заповедта, която ни дава принципа: „не убивай“. Минахме през съдебните прецеденти, които ни дават насоката на приложение. И стигнахме до висшия стандарт на Исус: Убийство е не само тогава, когато има труп. Защото „всеки, който се гневи на брата си напразно, ще бъде виновен пред съда…“ (Матей 5:22). За Исус гневът, обидните думи и унижението на човешко същество са углавни престъпления – вид убийство.