По мотиви от книгата Изход, 1 глава
Напоследък някои от световните интелектуалци живо се интересуват от една от книгите на Библията – книгата Изход. И определено има защо.
Изход говори за излизането от тиранията на един народ и пътя му към свободата и новия живот. Това се доближава да всяка революция и всяко ново начало – даже в личен план. В този смисъл книгата съдържа кодове за човека и света, заложени в основата на Западната цивилизация, за които просто сме забравили. Затова има неочаквано завръщане към този разказ – изходът на евреите от Египет.
За вярващите хора Изход също е кодова книга. В крайна сметка всички библейски сюжети са повече или по-малко един изход – от тирания към свобода, от миналото към новия живот и накрая – от земята към небето.
Такъв е пътят на Ной – спасение на шепа хора от света на злото през водите на потопа.
Такъв е пътят към Ерусалим за Исус, който отива там, за да бъде разпънат за спасението на човека и нарича пътуването Си Изход.
И в бъдещето за нас чака последният изход – когато Бог окончателно ще реши въпроса със злото и ние ще заживеем, както не ни е идвало наум.
И така има кодовете, които са ни нужни, за да разберем по-добре себе си и света.
Новият фараон повдига еврейския въпрос
Изход превръща животът на едно семейство, за което разказва Битие, в историята на един народ. Книгата започва със смяна на поколението. Отците-основатели са мъртви, но народът е благословен.
Евреите нарастват и проникват във всяка сфера на египетското общество. Както се шегува Алекс Бленд, даже пишат египетските народни песни. Авторът си позволява да използва едно не особено приятно сравнение: те са като насекоми – „земята се напълни с тях“. Набива се в очи, че не само са многобройни, но стават и икономически силни, понеже само те и жреците са свободни граждани в Египет.
Тогава изгрява звездата на нов фараон, който се издига по втория път. За него се знае, че не знае Йосиф. Впрочем не са минали чак толкова много години, за да се забрави как еврейски роб спасява империята от глад във време на екологична катастрофа, проточила се цели 7 години. И възможно ли е един образован окупатор на трона да не знае тази легендарна история? По-скоро той не признава сключения с Йосиф договор, както ролята му и приноса му в египетския живот. Точка. Светът започва именно от новоизлюпения фараон. Класически пример за човешка неблагодарност.
Пропагандата на фараона
Евреите се петата колона на Египет – те са предателите отвътре. И ако стане война, ще се съюзят с нашите врагове, ще ни разграбят и ще ни прогонят от нашите домове.
Какви са тези глупости, които дрънка фараона? Витиевати думи, жива пропаганда. Цялата беда е в това, че той не знае Йосиф. Знанието, което може да му служи за ориентир, пропада. И затова ултра-рисково той започва прокси война с Бога през евреите.
Разбира се, те не са нито враждебни, нито нелоялни. Какво излиза? Цялата вина на евреите е в това, че съществуват. В това, че са повече от египтяните.
Реализация на плана
– Високи данъци и каторжен труд
С какво започва натиска на империята над неудобните граждани? Разбира се, увеличават се данъците. Към всеки еврейски бизнес или инициатива е прикрепен нарочен данъчен инспектор. Това не е еднократна проверка. Това са хора, назначени, за да притесняват евреите.
От еврейските данъци фараонът построява служебни градове-складове, гарнизонни градове. На евреите се обяснява вежливо: Вие тук сте чужди и от години ползвате благата на нашата земя. Затова жертвайте за строителството на Питом и Рамзес.
За Рамзес знаем много. Не след дълго там ще се премести и египетската столица. Градът, построен с еврейски капитали и работна ръка, има отлична структура и уредени комуникации.
Питом ни е по-непознат. Останал е документ от градоначалника с молба да бъдат пропуснати някакви чужденци. Може да заключим, че поради граничното му положение с Едом, градът е бил място за престой на гастарбайтери и бежанци, както и на хора, търсещи политическо убежище.
Към високите данъци за евреите фараонът прибавя и каторжен труд. Цялата черна работа, която нито един египтянин няма да върши, се стоварва на евреите. Идеята е да ги смачкат с каторга. Но планът не сработва.
Въпреки влошените условия на живот, евреите са с по-голяма продължителност на живота, по-ниска смъртност и по-висока раждаемост.
Секретна мисия за акушерките
Идва страшната част от еврейския въпрос. Фараонът се обръща към акушерките Шифра и Фуа. Защо са само две на толкова народ? Коментаторите казват, че вероятно това са шефките – наставничките на всички акушерки.
И докато досега героите бяха безлични – фараонът е безименен, народът е обтекаемо понятие, то вече имаме две действащи лица, споменати по име. Шифра означава красиво тяло или нещо подобно. Тя е древната Ел Макферсън, която помним с красивия прякор Тялото. Фуа означава с вид на момиче, младолика. Бейбифейс, Сладураната.
Фараонът възлага на Тялото и Сладураната секретна мисия. Понеже първи виждат пола на бебето, поради метода на раждане – родилката е на колене с ръце на два камъка – те трябва да решат съдбата му: Ако е момче, убийте го! Ако е момиче, нека живее!
Но акушерките се боят от Бога и не слушат фараона. Когато разбира това, той им търси сметка:
– Защо правите така?
– Ами, не смогваме да си вършим работата. Защото еврейките раждат, преди да стигнем до тях. Пъргави жени!
Заради това гражданско неподчинение, Бог правеше добро на акушерките. И понеже се бояха от Него, той им направи домове.
Колко невероятно! Някои казват, че фараонът ги е вкарал под домашен арест. Други, че Бог им е направил домове-убежища. Не знаем точно. Със сигурност Бог специално е благословил домовете на двете медицински работнички – Тялото и Сладураната. И те са първият жив пример в Библията, когато някой противостои на престъпление срещу човечеството.
Народът на Египет срещу евреите
Фараонът издава нов указ, с който се опитва да упражни контрол върху раждаемостта сред еврейското население. Така еврейският въпрос от политически става национална и религиозна кауза, общонародно дело. Всеки египтянин е длъжен, щом разбере, че в някое еврейско семейство се е родило момче, да вземе бебето и да го хвърли в Нил.
Това е коварен план. Просто защото за едни египтянин Нил не е просто река. Нил е бог на плодородието – мощно божество от египетския пантеон, чийто наместник на земята се явява фараонът. И така, той самият в своя божествен ипостас нарежда всяко новородено еврейско момченце да се принася в жертва на Нил.
Вие, хора, не сте детеубийци и палачи! Вие сте добри граждани на империята, които изпълняват своя религиозен и национален дълг.
Много пропаганда има в тая книга!
В това сложно време се ражда едно момченце, което го чака необикновена съ