Идеалната почивка

Какво означава човек да си „почива“? Защото ние казваме дори за мъртвите, че са „починали“ или „почиват в мир“. Освен това, почивката е един от осемте ключа към добро здраве, често най-пренебрегваният. Всички лекари и психолози са единодушни, че ако човек не си почива редовно и качествено, неминуемо се разболява – както физически, така и психически.

Но какво точно означава да си „почиваме“? Оказва се, че

като чуят думата почивка, хората си представят различни неща.

За едни това означава буквално бездействие, мързелуване в хамак или на шезлонг, припичане под слънцето или спане. За други просто означава да правят нещо различно от ежедневната си работа – тоест, дори да отидат да копаят доматите на вилата е почивка. За трети почивката се идентифицира най-вече с мястото – за тях да почиваш означава да си на точно определено място. „Аз си почивам единствено в планината“ или „Никъде другаде не мога да си почина, освен край морето“. За други пък нито мястото има значение, нито точно какво ще правят; за тях е важна компанията, в която се намират. Ако са с „правилните“ хора, те си почиват прекрасно, дори да са на работа или да вършат ежедневните си дейности.

Ами духовната почивка?

Има и друга категория хора, настроени по-духовно, за които важно е състоянието на ума и душата им. Те си почиват, когато са с чиста съвест; когато са в мир със себе си, с хората и с Бог; когато изпитват удовлетворение, радост и благодарност. За тях физическата почивка няма значение.

Идеята е, че за да може почивката наистина да има полза за човека, той трябва да открие „своята“. Тя може да се фокусира само върху едно нещо, но може и да съчетава в себе си няколко неща. Важното е, когато почивката свърши, наистина да сме си починали, щастливи и доволни; не само да похарчим куп пари, а раздразнението, напрежението и неудовлетвореността да си останат абсолютно същите. Струва си да отделим време за размисъл и да открием „своята“ почивка.