Някога в общественото съзнание много здраво беше залегнала „мъдростта“: „Учи, маминото, за да не работиш“. Защото за вековното българско селско мислене всяка работа, която се върши „с писалка“, не е истинска работа. Но и всички будни българи още през Възраждането са знаели, че „който се учи, той ще сполучи“.
Днес имаме нещо като „култ към образованието“,
но по един много странен, парадоксален начин. Целта не са знанията и уменията, които образованието дава, а… самото образование. Дори има трайно установена мисловна нагласа, че „в училище само губят времето на децата“ и „в тези университети на нищо не ги учат“. И въпреки това, почти всеки абитуриент днес планира да „продължи“. Често следването е просто начин безгрижният ученически живот да се удължи с още няколко години. На много студенти изпитите са последната грижа, за тях е важно единствено да не загубят права, за да може „веселбата“ да не прекъсне.
Но животът не е вечен купон. Дори на заможните родители в един момент им писва и поставят ултиматум – „Завършвай и почвай работа, или ти спирам издръжката“. Всъщност, истинският проблем идва след мечтаното дипломиране – когато дипломата трябва да намери своето реално измерение в живота. И тогава се оказва, че хиляди млади хора просто са учили напразно. В България е пълно с „мениджъри“, „ПР специалисти“, „експерти по МИО“ и прочие млади хора с престижни професии, които или са принудени да работят като доставчици, дистрибутори, келнери или шофьори на ТИР, или пълнят кафенетата и недоволстват от несправедливия живот. В същото време в бюрата по труда обявите за учители, водопроводчици, електротехници, медицински сестри събират прах.
Къде бърка образованието?
Защо се получава така? Къде бъркат децата ни и къде бъркаме ние в съветите си към тях? Може би още в онзи ранен етап, когато се мъчим да открием талантите им и ги записваме на всевъзможни курсове. И когато все ни се струва, че точно нашите деца са орисани да бъдат „нещо повече“. Това може и да е вярно, разбира се, но може и да не е. И понякога, подгонени от собствената си амбиция, ги насърчаваме към области и специалности, които изобщо не отговарят на желанията и талантите им; или които са напълно неприложими в реалния живот.
Образованието е ценност. Когато прави живота по-добър и спокоен. Само за себе си то не означава нищо.