Пътуваме с Марк, който ни води към последните дни от живота на Исус. Виждаме как Спасителят влиза тържествено в Ерусалим. Язди младо осле, като цар, който идва с мир. Хората го посрещат с палмови клонки и постилат дрехите си като килим пред Него. Настроението подсказва щастлива развръзка. Но не!
И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Дойде. Видя… и си отиде
Голям празник е. Исус отива в храма. Той е точният човек на точното място. Ритуалите въплъщават живота Му и предстоящото жертвоприношение – Неговата жертва, която е съвсем назряла. Още няколко дни и ще бъде принесена. Но в разказа на Марк нищо особено не се случва. Исус идва, разглежда храма и заради късното време се прибира в квартирата си във Витания. Но това, което е видял, не може да се преглътне.
Дойде, видя, изгони
И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
Външният двор на храма прилича повече на обор, отколкото на светилище. Продавачи и купувачи се пазарят на висок глас. Животните са неспокойни, предусещат съдбата си на жертвеника. Монетите остро се удрят в масите и звънтят. Шумът стига до Бога! Сановниците на храма участват в сделките, забравили и дълг, и срам. Приличат повече на крадци, отколкото на свещенослужители. И сега, както на всяка Пасха, се колят хиляди животни и олтарът се залива на вълни с тяхната кръв. Море от кръв.
За момент Исус спира поглед върху животните за жертване. Тежко е да гледа тези сцени на кръвопролитие и жестокост. Хората са превърнали свещения празник в панаир. Въобразяват си, че ще ощастливят Бога като види колко много са готови да жертват. Исус се възмущава. И огорчава. Той знае, че и Неговата кръв няма да бъде оценена по-високо от кръвта на животните, която се пролива напълно безсмислено.
Подмяната
Подмяната не е нещо ново за онова време. Един от мощните гласове срещу нея е на пророк Исая, който драматизира обвиненията от името на Твореца: “Защо ми е множеството на жертвите ви? — казва Господ. — Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не ми е угодна кръв от юнци или от агнета, или от едри козли. Когато явявате пред Мене, кой е поискал от вас да тъпчете дворовете Ми? — Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата” (Исая 1:10-12,16,17).
Безсрамно е! Възмутително е!
Исус обхваща с поглед двора на храма. Неговата вътрешна сила инстинктивно събира всички погледи. Тези, които стоят край Него, се дръпват назад. Той остава сам в обкръжението на учениците. Движенията замръзват, шумовете стихват. Настъпва дълбока изумителна тишина. С всеки миг тя става непоносима. Исус държи реч, родена от крайното огорчение, което преживява в този момент. И в същото време е съвсем обективен, въпреки огромната болка: “Писано е: “Домът Ми ще се нарече молитвен дом”, а вие го правите разбойнически вертеп!” А после отрязва властно: “Махнете тези оттук!” (Йоан 2:16).