Клетниците, законите на Крум и Божиите очи.
Неслучайно Клетниците е голям роман. И до днес го филмират. Още ни вълнуват Гаврош, Козета и Жан Валжан. Наскоро излезе нов филм за младите му години. Напомням ви, че той беше осъден на тежка каторга за това, че краде хляб за гладните деца на сестра си. И ние се наежваме срещу цялата несправедливост на човешкия закон, който удря човек в безизходица. И намразваме преследвача му – инспектор Жавер, обсебен от реда, но морално претръпнал. Боли ни за несъразмерността на наказанието. За жестокостта на обществото. За неравния старт за децата… Историята ни грабва и ни показва трансформацията на каторжника. Представите за добрия човек се преобръщат в конфликта между закона и морала, между справедливостта и милостта, изкуплението и прошката.
Личен опит
Преди време ми бяха разбили вратата. Тършували и нищо не намерили, освен два пръстена от семейното злато, които мама ми беше дала. И от хладилника две чушки. То друго и нямаше. Не беше кой знае какво. Но тогава усетих, че е много гадно да вземат нещо твое. Не е само материалната щета. А това, че някакви хора те прекрачват. Че не зачитат теб и твоето пространство. Някаква уязвимост изпитах, и яд.
И още сблъсъци с кражбата. Майка ми е разказвала, че като е била бременна с голям корем, са ѝ откраднали портмонето с цялата заплата. Баща ми пък работеше с още двама пенсионери на смени с дежурства от 36 часа. Плащаха им мизерно. И само някой да повдигне въпроса за парите, ги заплашваха с уволнение. И стандартните манипулации: На опашка чакали за тази работа! Като почина единият колега, оказа се, че такава опашка няма. И дълго време не се намери кой да го замести.
И това си е доста долна кражба – да не ти платят, както ти се полага!
Какво е кражбата?
В Битие, 35 глава се разказва как Яков тайно си тръгва от Лаван. Тогава съпругата му Рахил краде идолите на баща си. Думата, която използва авторът е ганав – похищавам.
Богословите казват, че на нея не ѝ трябват, за да им се покланя. А защото тези идоли се използват юридически, като свидетелство за право на собственост. По този начин тя изразява своето мнение. И то е, че Яков е направил Лаван богат и неговият имот им принадлежи – на нея и на Яков. От друга страна, когато си тръгва към родния дом, Яков похищава (открадва, ограбва) сърцето на Лаван. Така че кражбата не е само на вещи и имот. Има и кражба на сърце.
Българската следа – законите на Крум
Кражбата не е дребна работа, а е престъпление срещу обществото. Така го е схванал и хан Крум. Той не остава в историята ни само с победите си над Византия, но и със своите закони. Крумовите закони – символ на крути мерки. Разбира се, има защо да бъде така. Кражбата при Крум се наказва със смърт. А който укрива крадецът, получава неговото наказание. Звучи варварско, но пък слага ред в хаоса на IX век.
Законите на Крум не са само страшни, те имат социална страна. Например има закон за „вината на богатия“. Идеята е следната: когато е ограбен богаташ, трябва да се разследва дали сам не е предизвикал това, като е притеснявал бедните. И ако има такова нещо – виновен е богатият, а не крадецът. Това е закон, който е социално чувствителен и даже революционен за времето си.
И освен това Крум нарежда да се даде земя на безимотните, волове и семена. С други думи, държавата трябва да осигури бедните, за да няма престъпност. В този смисъл борбата с престъпността не е само наказание – тя изисква и адекватна социална политика.
Как ислямът побеждава кражбата?
В исляма кражбата също е била наказвана сурово. С отрязване на дясната ръка.
Дясната ръка е не просто ръка. Тя е културологичен термин.
За онези народи дясната ръка е добра, а лявата е лоша. Бедуините например с дясната ръка се хранят, а лявата върши хигиеничните действия след ходене до тоалетна. Затова и до днес е останало като оскърбление в арабския свят да се ръкуваш или да жестикулираш с лявата ръка. Или пък да спираш такси. Винаги с дясната.
И така, човек е разбирал че ако му ампутират дясната ръка, ще му се наложи да се храни с лявата. И това е страшно позорна съдба. Затова за истинските мюсюлмани кражбата е немислима.
Не кради – случаи от прецедентното право на Библията
- Осмата заповед (Изх. 20:15) изглежда проста, но книгата Левит я разширява.
Бог вижда кражба срещу бедния, когато откажеш да споделиш с него това, което Бог е дал на всички:
„И лозето си не обирай докрай, и падналите в лозето си зърна не събирай; остави ги за сиромаха и пришълеца. Аз съм Господ, Бог ваш“ (Левит 19:10).
Освен това тя често върви в един флакон с измама, лъжа и злоупотреба с поверено имущество:
„Ако някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като излъже ближния си за поверена му вещ, или за залог, или за откраднато нещо, или като угнети ближния си, или намери изгубено нещо и го задържи, и се отрече в това, и се закълне лъжливо — във всичко, що човек може да стори, та да съгреши, то, като съгреши и стане виновен, трябва да върне откраднатото…“ (Левит 6:2–3).
Шмекеруването при Бог не върви. За него манипулацията на цени, неравните сделки и пазарната спекулация също са форма на кражба.
При кражба на имущество извършителят трябва да върне не само взетото, но да компенсира собственика четирикратно или петкратно:„Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или ги продаде, нека осигури пет вола за вола и четири овци за овцата“ (Изход 22:1). Ако няма с какво да плати, тогава крадецът трябва да бъде продаден. Така се появяват робите в Израил. Но те не остават роби завинаги. А всяка седма година се освобождават.
И още нещо. В Мойсеевия закон разумната самозащита е оправдана: „Ако крадец бъде заловен, когато подкопава или нощем влиза с взлом, и бъде ударен тъй, че умре, който го е ударил не е виновен за кръв“ (Изход 22:2). Но това е в сила, само ако действието е неволно. Ако собственикът удря престъпникът, за да го убие, това вече надхвърля разумната граница на самозащитата.
Библията не подминава и търговията с хора. За Бог това е углавно престъпление. И в закона старозаветния Израил се наказва със смърт: „Който открадне човек и го продаде, или бъде намерен у него, непременно да бъде умъртвен“ (Изход 21:16).
В сивата зона – Спасението на Йоас е похищение на дете
Всичко на хартия изглежда ясно, но животът не е черно и бяло. Затова и тази заповед може да се окаже в сивата зона. Както се случва в един драматичен момент от историята на Давидовата династия.
Готолия е на път да стане царица на Юдея. Жена, която летописецът просто нарича зла. Делата ѝ говорят сами. След като синът ѝ е убит, тя избива всичките си внуци, за да разчисти пътя си към трона. В семейството ѝ, дъщеря на Езавел или сестра на мъжа ѝ Ахаав – убийството е само средство за постигане на разнообразни цели. Така че крушката си има опашка. Планът ѝ почти се осъществява, но едно момченце оцелява. Скрива го леля му Йосафет, заедно с кърмачката му в храма. Това е Йоас. Той е провъзгласен за цар след шест години и му предстои дълго царуване, а баба му Готолия е екзекутирана в същия ден. Така родът на Давид се завръща на престола. Йосафет, която по закон заслужава смърт за похищението на племенника си, в крайна сметка именно с тази кражба го спасява. И така след много перипетии – преврат и контрапреврат – Божественият ред е възстановен (2Летописи 22:10-12).
Бог е пълен с очи
Бог се опитва да ни даде да разберем, че Той е собственикът на земята и нашите притежания са ни поверени само временно. Затова и кражбата не е само социален акт, но и богословски проблем. Тя е престъпление срещу Бога, вертикален грях. Той говори много емоционално за това, като казва, че грабежът и кражбата са обида и рана пред Неговото лице (Еремия 6:7).
Той вижда всичко. Неслучайно пророците описват Бога с много очи (Езекиил и Откровение). Това не е Неговата анатомия. Това е богословска метафора, която ни говори, че Той истински прониква в действителността и изследва и най-тайните места, най-скритите мотиви. Затова Бог не греши. И Неговият съд е абсолютно справедлив.
Очите Му виждат по-добре от всяка камера или система за видео–наблюдение.
Неговите инструкции за добър живот са простички: „Да не крадете, нито да мамите и никой да не лъже ближния си“ (Левит 19:11).