„Почитай баща си и майка си“ – гласи петата заповед от Десетте Божи заповеди, и все още важи с пълна сила. Ти си тук, защото си бил създаден, роден и отгледан от някого. Ако не бяха тези двама души, теб нямаше да те има. Толкова е просто.
Затова майката и бащата са свещени фигури, които са почти приравнени с Бог. Никога не бива да заявяваме публично, че те грешат; никога не бива да им се противопоставяме публично; винаги им дължим уважение и почит, независимо какво правят; длъжни сме да им простим всяка болка, която ни причиняват.
Така ли е? Или не е така? Възможно ли е да имаме пълно оправдание да нарушим една от Десетте Божи заповеди в някои случаи? И да, и не. Не, защото почитта се дължи безусловно, независимо от качествата на родителите. И да, защото има граници, които дори родителите ни нямат право да прекрачват.
С две думи, колкото и да е неприятно да го признаем,
има „отровни“ родители,
които буквално отравят живота на децата си. Понякога това е маскирано зад „добри намерения“, а понякога не. Има родители, при които егоизмът е взел такива чудовищни размери, че е засенчил дори естествения инстинкт на родителството; родители, чието влияние в живота си трябва да ограничим съзнателно и целенасочено. На всяка цена.
Например, вечно критикуващият родител. Да, нормално е да критикуваме децата си, когато допускат грешки – за да се научат да правят нещата по-добре и за да свикват с критиката, която неизбежно ги очаква в живота. Но когато от устата им не излиза нищо друго, освен критика; когато никога няма и думичка на одобрение за нищо; когато тяхната похвала е недостижима, значи си имаме работа с класически отровен родител. Той може да твърди, че го прави с най-добри намерения, може дори да е искрен, но все пак е отровен.
И още „отровни“ родители
Или манипулиращият родител. Който умее да „свири“ на струната на чувствата и успешно държи детето си на „каишка“, и няма никакви угризения да го използва за свое удобство. Особено силно проличава това, когато децата пораснат и поемат своя път в живота. Изведнъж се оказват с едни вечно хленчещи и ронещи сълзи майки, които въздишат колко трудно се справят, и колко необичани и захвърлени се чувстват. Или обратно – родители, които манипулират с помощта на парите; принуждават децата си да правят каквото те желаят, просто защото държат „портфейла“.
И още много примери за отровни родители има. Какви са и какво да правим с тях – чуйте в предаването.