Душа! На евр. нефеш, на гръцки – психе, откъдето идва и психика.
Душата е понятие, което носи нещо отвъд самите нас – божествено или мистично.
И все пак, всеки си разбира нещо под душа. Обикновено доста смътно, понякога твърде сложно, за да бъде изказано. Смисълът идва повече през поезията и философията.
Но религията също има какво да каже за душата.
С теолога Христо Генчев си говорим за гледната точка на Библията.
И този разговор идва като опашка на поредицата Судоку на благословението и ДНК на Духа.
Душата е АЗ СЪМ!
Човекът пита: Кой съм аз?
И Бог пита: Кой си ти? Кой смущава съвета ми?
А Йов, Божият приятел, се спасява с шега:
– Да, бе! Кой смущава съвета Ти?
Бог му дава възможност да се измъкне по терлици. Очевидно част от разговора за душата минава през духовната ирония.
В Новия Завет човекът е осъзнат като триделен: дух, душа и тяло.
В Стария Завет Бог се разкрива като Аз Съм. Аз и Бог – това е базисната структура на откровението. В този смисъл душата е парчето месо, което се самоосъзнава: Аз съм!
Тялото е част от душата
Как човекът на Стария Завет разбира душата? Интересно е, че в неговите библейски разбирания тялото и душата не се делят. Едното не може да бъде откъснато от другото. В противен случай, човекът го няма. Издъхва. Следователно, евреите са възприели идеята за някаква душа или дух, отделени от тялото, от чужди източници, след като са изоставили своите извори.
Когато започваме да осъзнаваме себе си, ние разбираме, че човекът е сложно и неделимо цяло. Тялото е храм и ако не се грижиш за него, той ще бъде разрушен и всичко ще бъде съсипано. Значи, библейското разбиране е, че тялото е добро. И ти трябва да имаш грижовно отношение към него. Грижовно, а не култово – не да се кланяш на тялото си и на диетите си.
Душата е граница – телесност и дух
Първата квинтесенция на Христо е тайнствена и очароваща, с уговорката за известна неуловимост: Нефеш е връзката между сома и руах.
Душата е досегът между плътта и духа.
От досегът между плът и дух започва моето осъзнаване и проглеждане. Адам се събужда за живот и първото нещо, което вижда, е лицето на Бога. А после вижда Ева. Така и ние се пробуждаме за Бога, за любимия човек и за света. Бог, любимия и другите.
Душата е телесност и дух. Но духът е водещ, той дава цвят на душата и я пази от изпепеляване. При този допир се задвижва тайната на живота. Това е благодатното творческо напрежение, когато цяла вечност ще изучаваме себе си и Бог, творението и творчеството.
Злото убива душата
Грехът е повредил тези механизми и Бог се е заел да ги възстанови.
Но това не е реконструкция на старо, а ново творение. В нас са заложени нови проекции по изкупление, в добавка на тези по сътворение.
Павел казва, че ние се раждаме шизофреници. Човекът носи Божия образ и се опитва да го възпроизведе. Нещо в нас ни тегли да изпълним тези неща. Но не успяваме. В най-добрия случай стигаме до карикатура. И раждаме лудост – мислим се за богове.
Затова духовното е много опасно.
Герника на Пикасо описва за какво иде реч. Ужасът на испанския холокост, кланетата. Ето това можем да направим с най-добри намерения и божествени идеали – да се избием. Печално е, че това се прави в името на човека и на Бога. В името на идеалите, на богообразността.
Бог е част от душата на човека
Бог не лепи счупения човек, а го прави нов. Той ни дава нова идентичност и ново битие. Апостол Павел забелязва напрежението между стария човек и новия човек. Съветът му е практичен: Считайте себе си мъртви за греха, но не забравяйте, че сте в това тяло.
Аз имам нова идентичност, която идва от съзнанието, че съм Божие дете. Бог ми дава Неговия дух, ново съзнание, нови мисли. И това действа, въпреки матрицата на моя живот.
Така че душата е допирът на тялото и духа, но не без Бога.
Душата в моралния свят
Душата в Стария Завет е двусъставна, човекът в Новия Завет е триделен. Но в моралния свят душата има четири компонента.
Когато дебатират с един млад теолог, Исус казва, че моралът лежи на две неща и първото от тях е: Да възлюбиш Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Неговото разбиране за човека включва съвестта, разума, съзнанието и волята, без да изключва телеснотта. Изказването акцентира върху всичкото и цялото.
Душата и вечността
Бог е истинското хапче за душата. Когато имаш Духа на Бога, вътрешният човек се подновява, външният тлее. Тогава може да приемеш и смъртта. Интересно е, че новият човек не старее. За него вечният живот е започнал и смъртта не е крайната спирка.
И накрая, Исус ще ти даде нова телесност. Това няма да е пръст, а дух – като Неговото възкръснало тяло. Но пак ще имаш душа. Трансформацията е огромна, но личността остава. Духовното ДНК остава!