Тя е робиня с египетски корени в дома на семейство Аврамови – вярващи робовладелци. Казва се Агар – арабско име, което значи Бегълката или Чужденката. Дали не е прякор, лепнат ѝ след бягството, за което ще си говорим сега? Не знаем. Със сигурност тя носи някаква енигма със себе си. Появява се в историята на Сара и Авраам, за да роди тяхното дете – по древния закон за сурогатното майчинство. Присъства в 2 глави от кн. Битие и после е прогонена с детето си от господарския дом. Синът ѝ Исмаил се споменава и в други текстове. А тя изчезва. При все това, името ѝ остава в историята, като майка на арабския народ. Нищо че е робиня. Това е неочакваният план на небето, който ѝ връща мечтите точно когато животът ѝ е станал кошмар.
Битие, 16 глава. Текстът ни въвежда в дома на Аврам и Сара. Те имат много стар и много тежък проблем – нямат деца. И то при всички приказки от Божия страна. Аврам щял да има потомство като звездите, неизброимо като земния прах… Бог му обещава. На него! Ами тя? Излиза, че именно Сара е пречката за Божия план: Виж, скъпи, Господ не ми дава да раждам! Но има начин. Агар ще износи нашето дете. Като роди, ще го осиновя. Както правят двойките в нашето положение. Да, наистина добър план. Авраам е съгласен с жена си.
В крайна сметка тя се жертва, за да не пропадне Божия план.
Голям късмет за Агар
Слугинчето Агар не е сънувало, че ще има такъв късмет в живота. От робиня на Госпожата до майка на наследника на племето. Какъв дар от боговете, в сравнение с очакването да стане жена на някой овчар или камилар. Да бъде майката на наследника, това е повече от мечта – приказката на материалното момиче от бронзовата ера. Пепеляшката на своето време, макар и нейният принц да не е млад и красив. Но какво разбира една робска женска душица от красиви приказки. В крайна сметка тя не разполага със себе си, с живота си и дори с утробата си. Един студен автоматизъм на господарското желание и робското покорство: Сара взе Агар и я даде на Авраам. Той влезе при нея и тя зачена.
Домашно грехопадение
Авторът играе с думите от разказа за грехопадението на Адам и Ева, която взема плода и го дава на мъжа си. И тук едно грехопадение в домашни условия, зад което прозира манипулацията и … Агар е в ролята на забранения плод – даден на тепсия на Авраам, за да го изяде. Оценката на Бог е поставена на ниво семеен провал. Вярващите, които не се отнесоха човешки с момичето в техния дом. Поведение, което говори за дехуманизация и опредметяване на слабия, който е на твое разположение. Но така е в онази епоха в онзи край на света. Житейски работи.
Семейна динамика – двама са малко, трима са много
Агар без време забременява и все още е зашеметена от своя успех. Вниманието към нея расте. Вероятно получава някои екстри – по-удобен матрак и самостоятелна стая. Сигурно ѝ носят десерт и я карат да си почива. Всички се надяват бебето да е момче. Дали Авраам ѝ прави подаръци, или става твърде загрижен за нея? Може би дори нежен? Във всеки случай малката се мисли за голяма работа и нали си няма възпитание, започва да се превъзнася. В очите на Агар, Сара се обезценява – презрението на бременната към безплодната. Сара се озлобява и става ревнива.
Дали я притеснява интимността между момичето и мъжа ѝ и подозира нещо повече от обикновена афера? Явно е Аврам е дал повод. Жена му го напада, като той да е автор на перфектния план. Думите ѝ намекват за лъжа и предателство.
– Заради тебе ми е тая обида. Дадох ти робиня на гърдите, а тя забременя и започна да ме презира. Ако си мъж на място, сложи нещата в ред.
Авраам е между чук и наковалня. Едната му е жена, а другата майка на детето му. Той се опитва да успокои съпругата:
– Виж, мила, Агар не ми е на мене жена. Тя ти е на тебе робиня. Ти си знаеш какво да я правиш.
Оказва се, че Сара я бива в домашните мъчения. Защото момичето в един момент не издържа и бяга.
Пустинята на Агар
Агар бяга в пустинята. И не знам дали е твърде смела, или твърде отчаяна. Знам само, че това е адски рисковано. Но тя не може повече да издържа. Малтретирана е жестоко в работата, жертва е и на домашно насилие – понеже работи и живее на едно и също място. В същото време и тя не е невинно ангелче. Заформила е скандал в господарския дом, била е арогантна и нахална. А сега, бягството ѝ поставя в риск и нероденото ѝ детенце. Няма кой да я пази и кой да я защити. В пустинята в бронзовата ера всеки може да направи всичко с едно бременно момиче без съпруг, робиня без господар и бъдеща майка на принц без охрана.
Среща с Ангелът Господен
Агар седи при един кладенец и плаче. Някой я вика по име. Тя го вижда – Ангелът Господен. Богът на нейните господари говори с нея! Дали не я е проследил? Пита я какво се случва – откъде идва и къде отива. Най-сетне някой да се интересува от нея – робинята, с която всеки се разпорежда и никой за нищо не пита.
Агар искрено признава, че иска да се махне от очите на Сара. Без значение къде, само по-далече от тая мъчителка. И понеже кладенецът е на пътя за Сур, явно момичето иска да се върне в родината си. Нейният плач е египетският кавър на Я кажи ми облаче ле бяло. Агар иска у дома, при своите хора. Където няма да ѝ затръшнат вратата. Където ще я изслушат и ще я утешат. У дома – там, където те обичат и ти прощават.
Ангелът обаче нарежда нещо неочаквано.
Агар, върни се и се покори на господарката си.
О, само това не! – протестирам вместо разплаканото момиче.
Ти ще родиш син и ще го наречеш Исмаил, защото Господ те чу в скръбта ти.
Хич не мога да го разбера: Върни се там, откъдето бягаш. А като родиш, ти с благодарност ще нарече сина си: Бог чу.
Хм, като да не я е разбрал, като е чул…
Защо Бог иска това от нея?
Логично, заради безопасността на бъдещата майка – за Агар няма по сигурно място от лагера на еврейските ѝ господари. Има и друго – благословението за света идва от дома на Авраам. И тя трябва да се върне под чадъра на това благословение. И накрая – защото Божият план е Исмаил да стане голям народ. Затова е нужно Авраам да му бъде баща и да го възпитава.
Агар трябва да се върне за доброто на своето момченце. Всички майки разбират тази жертва и постоянно им се налага да я правят. Така и Агар.
Но един ден, те ще излязат от този дом. Ще бъдат свободни. Исмаил ще бъде с такова ниво на свобода, че чак да ти стане страшно. Като див осел, но не някой дивак неподстриган. А толкова силен и свободен мъж, който никой няма да може да покори и всички ще се съобразяват с него.
Какви новини за сина на робинята!
Агар спира да плаче и започва да говориТя дава име на Бога:
Ти си Бог, който ме вижда.
А после и на кладенеца:
Извор на Живия, който ме вижда.
Необразованата, простоватичка Агар е единствената в цялото Писание, която дава име на Бога. Тя го вижда, както и Моисей. Но великият водач на Изхода не вижда повече от Него от египетската робиня Агар. Затова не подценявайте домашните помощници. Те могат да имат високо ниво на откровение.
Новият домашен ред
Агар се връща и ражда син. Аврам го кръщава Исмаил. Явно тя му е разказала тази история и той е повярвал в нея.
Може би това е урок и за Сара. Представете си, Бог е говорил с човека, когото ти лично си тероризирал. Няма ли да си имаш едно наум, как да се държиш с него занапред?
Най-сетне Сара и Аврам чуват Агар.
Тя е майката на Бог чу в скръбта ми.
Бог е толкова близо, за да чуе…