„На твоята възраст аз бях отличничка!“
„Ако се държиш така, няма да те обичам вече.“
„Само чакай да се приберем вкъщи и ще видиш“…
Чували ли сте някога тези „възпитателни“ фрази в детството си? А изричали ли сте ги към децата си? Понякога се гордеем, че никога не сме удряли децата си и смятаме, че това ни прави перфектните възпитатели. Но наблюденията на детските психолози показват, че…
Подобни отровни фрази
имат много по-пагубно въздействие върху психиката на децата, дори в живота им като възрастни, отколкото случайните родителски избухвания. Точно те създават едни силно комплексирани и неуверени в себе си хора, които – според темперамента и наклонностите си – ще бъдат вечно плахи, силно агресивни или потайно отмъстителни. Но никога щастливи.
Какво се случва, например, в съзнанието на едно дете, което чува от майка си: „Недей да ме срамиш пред хората“; „Направи ме за срам!“; „Умрях от срам заради тебе!“ Преведено на по-ясен език за него това означава: „Ти си моят позор; съжалявам, че те създадох“. Децата, които често чуват подобни думи, реално не знаят какви са в действителност. Инстинктивно усещат, че са лоши, че не заслужават вниманието на другите, че е най-добре да се скрият. Такова дете няма избор, освен да „бъде“ нещо срамно, което трябва да бъде скрито. Израства с дълбокото убеждение, че е по-добре каквото и да прави, да го прави далеч от очите на хората; че ако някой го похвали за нещо, то задължително ще го укори за друго. Често възрастните, водещи двойнствен живот, са били деца, чували какъв позор са за родителите си.
И други отровни фрази…
Или да вземем обратния пример – дете, което е свикнало мама да го нарича „моята маймунка“, „моето пиленце“, „моето зайче“ и прочие. Умалителните имена звучат много сладко, когато става въпрос за тримесечно бебе. Но да наричате четиригодишния си син „пухчото на мама“ означава да му втълпявате, че той е една безпомощна сладка играчка, която (а) не може да се справя сама с нищо и (б) от нея не се очаква нищо. Интересно, как очаквате той да си признава грешките, да носи отговорност, да изпълнява поети ангажименти и изобщо “да бъде мъж”, ако сте му внушили, че е “пухчото на мама”?
И още отровни фрази,
които да изхвърлите от речника си, ако не искате да комплексирате трайно своите деца – в “По пантофи” на радио 3:16.