Йоана е една от тях – 17-годишните! Учи и живее това, което обича – да прави песни и да пее. Наскоро се появи авторската ѝ песен: Аз съм твоят Бог – микс между госпъл и етно.
Как зазвуча песента в теб?
Йоана: Не знам. Това са лични преживявания, емоции, чувства. Повечето въпроси съм си задавала сама в момент, когато бях загубила надежда. Друга част са въпросите, които са ми споделяла приятели, близки и познати. Както и въпросите на моето семейство, от които черпя вдъхновение. Защото виждам как хората се губят без Бога в този свят. И ми е криво, че преследват цели, които не биха ги накарали да се чувстват удовлетворени.
В интрото на песента ти говориш от името на Бога: Някой тук има да ви каже нещо.
Но едва ли знаеш всички отговори?
Йоана: Бог винаги намира начин да ми говори. Чрез хора, книги, действия… Чрез всяко нещо.Понякога пропускам да го чуя, защото Го поставям в рамкаи си мисля, че Той говори само по един начин. И ако не говори ТАКА, значи НЕ ми ГОВОРИ! Но когато отворя очите и съзнанието си, разбирам, че имам пълната свобода в Христос. За себе си намерих най-важния отговор: Бог е този, Който ме обича; Който страда за мен; Него най-много Го боли и Той най-много ме подкрепя. Независимо от това, което казват или виждат хората, Бог ме вижда такава каквато съм – с всичките ми слабости и грешни избори. Но Той е тук! Влиза ми в положението. Винаги ме разбира. Казва ми, че единственото, което иска, е да Му се доверя. Кани ме да слушам думите Му, да следвам стъпките Му. Да бъда Негово дете! За всичко останало – Той си има грижата!
Под всеки твой клип или пост събираш много реакции. Разбира се, недоброжелателните са твърде малко, но ги има. От друга страна, феновете те наричат ангел и свят човек. И двете мнения са опасни.
Какво те заземява и те кара да не се вземаш насериозно или пък да се счупиш от нараняването?
Йоана: Не знам какво да ти кажа. Помага ми молитвата. Независимо как се чувствам – дали съм тъжна или радостна – винаги се моля. Дори в най-добрите си дни, човек има нужда да се моли. А може би тогава нуждата му е най-голяма. Също и в лошите дни.
Подготвена съм от баща ми. Той ми казва, че когато си артист, винаги ще бъдеш в полезрението на хората. За добро или за лошо ще те сочат с пръст. И аз знам, че макар да давам всичко от себе си в името на Бога и да създавам красиви неща, има хора, които ще гледат негативно на това. Знам, че и дяволът има пръст в тези неща. Затова се старая да не им обръщам никакво внимание. Знаеш, че съм прекалено чувствителна и не искам да се фокусирам върху лошото. Опитвам се да се фокусирам върху позитивните неща, които са страшно страшно много…
Камерата те обича, но това е сякаш най-красивият ти клип досега?
Йоана: В този клип повечето неща са символични. Нашите куфари са пълни с много багаж: проблеми, трудни моменти, рани, суета, самота и слабости – всичко онова, което притеснява душата на човека. И ние ги влачим със себе си и не знам защо не искаме да ги оставим.
Преди 2 години те забелязаха като изпълнител на Пирин фолк.
Как порасна за това време?
Йоана: Какво да кажа. Промяната е нещо много важно за мен. Аз имах навик да се вглеждам в негативите, които виждах в себе си. Исках да работя върху тях. Мислех, че трябва да бъда перфектна във всяко отношение. Въртях се в грешките си и се бичувах. От друга страна, много хора ми вярват. Това ме кара да мисля, че правя нещо красиво, което ги докосва. Тези 2 неща се промениха – вече не се фокусирам в слабите си страни и станах по-силна, по-уверена.
Радвам се, че семейството ми е до мен. Те ме съветват, говорим и се молим заедно. Това много допринася за моята промяна. И въпреки че има още много да се работи върху мен, засега нещата вървят.