Тази история се развива има-няма за 1 година. Аман – високопоставен персийски чиновник планира геноцид над евреите. Той ги обявява за врагове на империята и за кратко време успява да издейства указ от цар Асуир имуществото им да бъде разграбено, а те да бъдат избити. И тук се намесва царицата – красивата еврейка Естир, мотивирана от приемния си родител Мардохей. С риск за живота си, тя застава пред царя, посочва врага и обръща политиката на империята. Издаден е втори указ, който дава право на юдеите да се защитят. А когато всичко свършва, празнуват Пурим и ядат ушите на Аман. Дори до днес. Впрочем въпросните уши са сладки от маслено тесто с пълнеж от сливи. И да ви кажа, много ми се усладиха.
Естир – кое е това момиче?
Естир е невинно момиче със зашеметяваща женственост. Описание, което ни намеква, че тя е избрана, за да изиграе главната роля в тази история. Но нейните „екстри“ не задвижват интригата. Услуга за това прави един антисемит – неприятелят Аман.
Междувременно чуваме за немислими „пърформанси“ на царица Астин. Тя взема такова надмощие над своя съпруг, че Асуир е принуден да издаде закон: Всеки мъж да бъде господар в дома си и да говори на езика на своя народ. Сякаш по това време мъжете са под чехъл и само с указ може да им се върне правото да бъдат мъже. Поради царските ядове с жена му, се организира конкурс за нова царица. Короната на бунтарката се отнема и се дава на новата кралица на красотата – Естир.
И тук се появява въпросът как една юдейка със съхранени религиозни чувства, може да се впиши в тази среда? За някои от своите тя изглежда дори предателка. Лекомислено момиче. Един вид метреса в харема, привлечена от хубавия живот, лукса и нишовите аромати на персийската парфюмерия. Но разказът ни убеждава, че Естир е призована за тази работа в това време!
Мобилизация докрай
Когато кризата се появява, Мардохей се превръща в пророк от дните на Исая и Еремия – разкъсва дрехите си, облича се във вретище и пепел и започва да вика силно и горчиво. Естир организира 3-дневен пост със своите момичета. Който пости, настройва своите духовни възприятия в хармония с Бога – подготвя се да приеме участта си като резултат от Неговата воля. И въпреки това, фатализъм няма. Те не приемат безропотно съдбата си. Не казват: Ами, ние така и така сме в плен. Без друго сме едни мъченици. Какво да правим? – ще понесем и това. Вместо примирение, и Естир, и Мардохей се мобилизират до краен предел и правят всичко, което мислят, че трябва да се направи!
Избавлението
Естир разказва за преодоляване на смъртоносна криза чрез доверие в Божието провидение. Но извън интересния разказ, пълен с дизайнерски шик, конкурси за красота и политически интриги, какво отношение има тази история за нас – модерните хора?
Ние не живеем в Едемската градина, а в диаспората на историята. В свят, където Бог е невидим и смъртта е нашият жребий. Но Провидението прави възможно тази участ да бъде превъзмогната чрез кръста на Христос, където скръбта на цялото човечество се превръща в радост.
Неслучайно Матей представя раждането на Спасителя, като съобщава за избитите малки деца в градеца Витлеем. Тази новина се коментира с едно древно пророчество: „Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия: Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание. Рахил оплакваше чедата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече“ (Матей 2:17, 18). Така драмата на Божия народ при вавилонския плен е пренесена във времето на Исус. Човечеството постоянно скърби за своите деца. За тези, които умират и не се завръщат от смъртта. Затова се ражда Исус – да спаси хората от греховете им и да ги върне към живота.