Първото бебе – неописуема радост и… неописуем кошмар

Когато родителите чакат първото си дете, обикновено ги засипват с „благопожелания“ като „Живейте сега, че като дойде бебето…“, „Бременността е нищо, като се роди бебето, тогава ще видите“, „Очаквайте преобръщане на 180 градуса“ и така нататък, и така нататък. Младите родители естествено си знаят, че ще е така, чели са много книги, имат роднини и познати с деца, но почти винаги ежедневието след раждането на бебето ги изненадва.

Идването на бебето – кошмар? Или радост?

Има двойки, които просто не издържат на напрежението и дори се разделят. Защото наистина не е лесно. Довчерашни купонджии или запалени катерачи по планините изведнъж се оказват затворени между четирите стени на дома и всяко излизане от него без бебе е лукс. А излизането навън с бебе и количка не е никак забавно. Да, те са знаели, че животът им ще се промени, но не чак толкова. Не чак толкова! При някои шокът е толкова голям, че дори след години те не обичат да си спомнят за този период, наричат го „кошмар“, което никак не е честно, защото всъщност това е сладък и благословен период, който никога няма да се върне. Чест и щастие е да наблюдаваш как собственото ти дете се променя с всеки изминал ден, как се превръща в човече, как виждаш върху него собствените си черти.

Възможно ли е „кошмарът“ да бъде спестен? Е, не напълно, но до голяма степен. Първо, като родителите се подготвят внимателно психически и обсъдят предварително какво очакват и как смятат да се справят. Дори може предварително да си разпределят задълженията около бебето и къщата. Обикновено по-големият товар пада върху майката, тъй като тя кърми бебето, а в началото то яде на всеки три часа, включително и през нощта. Но пък таткото продължава да ходи на работа и никой там не се съобразява с това, че е разнасял ревящо бебе на ръце до четири сутринта.

Помощ! Някой да помага за бебето!

Внезапно създалият се хаос може така да изнерви родителите, че те несъзнателно да започнат да си го изкарват на бебето. В такъв момент бабите и дядовците са безценна помощ. Дори само за няколко часа между двете кърмения да погледат бебето, за да може мама и татко да се наспят или да излязат някъде заедно, е огромен подарък.

Но най-важното е двамата родители да знаят, че „кошмарът“ е временен. Бебето пораства, започва да спи редовно, да яде и друго освен мляко, и вкъщи отново настъпва мир и спокойствие. Относително, разбира се. Най-важното е да не забравяте, че обичате това малко сладко бебче, че то е вашето продължение и вашата радост. Всичко останало няма значение.