Псалм 8
За първия певец, на гетския инструмент. Давидов псалом.
Йехова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя;
Ти си поставил славата Си над небесата.
От устата на младенците и кърмачетата
приготвил си хвала да засрамиш противниците Си,
за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които Ти си отредил,
си казвам: Какво е човек, за да го помниш?
Или човешки син, за да го посещаваш?
А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите
и със слава и чест си го увенчал.
Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
всичко си подчинил под краката му –
всичките овце и говеда,
още и животните на полето,
въздушните птици, морските риби
и всичко, което минава през морските пътища.
Йехова, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
Бог не се прославя като Господ на един народ или на някое частно лице. Бог се прославя като универсален Господ и Творец на небето и земята, който трябва да бъде почитан от всички народи.
Бог се прославя в човека
Ето колко са неизброими звездите на небето!
Ето колко е прекрасно творението на Неговите ръце!

В тези думи – луна и звезди – отгатваме контурите на целия Космос, сътворен от Бога.
Ако Бог е създал целия свят, който ни обгръща, а ние сме само песъчинки в него, то колко е удивително, че Той посещава лично всеки човек.
Небесата разказват за Неговата слава. Но също и новородените и кърмачетата. В децата има естествена духовност. Чрез тях се показва красотата на творението. Бог, който е автор на Вселената, се прославя в беззащитните човешки същества.
Беззащитността на човека
Човекът се ражда като най-беззащитното творение. По-дълго от всички се устройва в този свят. По-дълго от другите животни остава дете, по-дълго се учи да ходи. И точно чрез слабия човек Бог твори такива невероятна чудеса.

Удивително е като гледам Твоето небе и звездите, които си създал, що е човек, а ти го помниш?
Това са неочаквани размишления. Всички ние сме като деца, които знаят само да искат: Дай! Дай! Господи, помогни! И изведнъж поетът се замисля за друго. Как изобщо се случва това, че ти ми помагаш? И изникват съвсем други въпроси: Кой съм аз? Какъв съм аз за Тебе, че Ти така се отнасяш с мен?
Следващата песен има друго настроение, показва друго състояние. Но тук нещо се отваря в поета и той има различно прозрение за това, което се случва с него.