„Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!“
Темата за патриотизма е измъчвала още Ботев.
Що е то „патриотизъм“ и кой е истински патриот?
От Френската революция насам, особено след края на последните големи империи и възраждането на националните държави, темата за патриотизма се изостря изключително силно. За нас като българи, тя е свещена. Може би, защото родината ни е била пренебрегвана, мачкана и тъпкана от много други народи, сме изключително чувствителни на тема „родина“.
През последните години темата превзе тотално всички медии. Те сякаш почнаха да се надпреварват помежду си коя е „по-патриотична“; обвиненията в „родоотстъпничество“ се приемат много сериозно и предизвикват незабавни реакции. Популистки настроени политици и хора с нечисти намерения започнаха да веят патриотизма като знаме и дори да настояват за монопол върху него.
Всъщност, що е патриотизъм?
За съжаление, думата не е българска (българският еквивалент е „родолюбие“), а гръцка и означава „обич към родината и желание за опазването ѝ“ (Уикипедия). Но ако се опитаме да вникнем под повърхността на тази ясна и прекрасна дефиниция, възникват много въпроси. Например: „Как точно се обича родината? Кое е родината – природата, хората, градовете, историята, езикът, кухнята?… Обичането на родината изключва ли любов към родините на другите хора? Възможно ли е човек, роден от родители с различни националности, да има две родини? Коя обича повече? Ако заявиш, че твоята страна е направила грешка в историята си, това означава ли, че не си патриот? Родината безгрешна ли е?…“ И още много, много такива.
Специално място за нас българите заема и въпросът за връзката патриотизъм-християнство. От една страна, „православен християнин“ е част от дефиницията за българин и неуважението към християнските празници и обичаи се счита за „непатриотично“. Това, обаче, поставя една голяма въпросителна на съмнение над всички българи, които не са православни християни. Те патриоти ли са и възможно ли е изобщо да бъдат патриоти? Не са ли „родоотстъпници“? От друга страна, християнството в самата си същност отхвърля всякакво разделение между хората – „Няма вече юдеин, нито грък“ – пише апостол Павел и с това обобщава „патриотичната“ философия на християнството.
Над тези и още доста въпроси си блъскаме главите в студиото на Радио 3:16. Чуйте предаването и преценете дали сме намерили отговорите.