Педагогика на практика, без много теория

Най-напред теория…

Днес педагогиката се счита за университетска дисциплина, има бакалаври и магистри по педагогика. Освен това, дебели учебници и тежки изпити. А ние ставаме майки и бащи без всякаква теоретична подготовка. Да не говорим за нашите майки и бащи, баби и дядовци. Единственият учебник за тях е бил животът и опитът на техните собствени родители. А традиция е всяко следващо поколение да счита възпитателните методи на предишното за остарели и неадекватни. Ние днес сме, може би, теоретично най-подготвеното поколение родители. Може да нямаме университетска степен по педагогика, но само напълно неграмотните родители не са прочели нито една книга за възпитанието.

… и след това практика

И все пак, предишните поколения, въпреки „възмутителните“ си педагогически похвати, са възпитавали и прекрасни хора. Опирали са се на съвсем простичка житейска логика и емпирични методи – това работи, това не работи. Например, прочутият метод, наречен „тоягата и морковчето“. Не е нужно да си магистър, нито дори бакалавър по педагогика, за да знаеш, че децата трябва едновременно да се поощряват и ограничават разумно. Така напредват. Поощренията и ограниченията са се променяли и мутирали през годините, но методът е останал.

В това издание на предаването „По пантофи“ ви запознаваме със симпатичните и оригинални педагогически похвати на един дядо към неговите внучета. Историята е истинска, нейния оригинал открихме в един руски сайт и след това преведена на български в сайта „Първите 7”, за което сърдечно им благодарим. Заслужава си да я чуете.