Истинската любов или кой обича предателите?
Стане ли въпрос за предателство, нещата стават черно-бели. И дори предимно черни! Едва ли някой храни големи симпатии към Димитър Общи или поп Кръстю, макар че конкретно той може и да невинен. Да не говорим за Юда. Неговото име е станало нарицателно за позора. Петър и Йоан и днес са популярни имена, но аз лично не познавам нито един Юда. А сега си представете, че той е ваш син, брат или баща. Тогава? Кой обича Юда? И каква е неговата драма?

Кратки поуки, дали?
Милен Русков – автор, който умее да влиза дълбоко в объркани времена, е забелязал нещо характерно, което споделя в едно интервю: „Когато ситуацията е сложна, малко хора се опитват да я разберат. Те просто решават по някакъв начин да функционират в нея, поради което съвсем умишлено отрязват съзнанието си от другите гледни точки и се затварят в своята. Затова не обичам да давам кратки поуки“. Давам си сметка, че като християни влизаме в този капан – даваме готови отговори, които отрязват множеството гледни точки.
Скрити диалози – прошка и предателство
Ето например последната пасхална вечер. Сложната драматургия на тази вечеря ни показва страшно много неща. Обикновено следим Исус и двама-трима от учениците, но там са 13 зрели мъже и всеки от тях преживява вечерта по различен начин. Можем да гадаем за повечето от „братята“, но някои реплики в разказа ни допускат до мислите на Исус. И една от нишките, която се появява през цялата вечер, е раната, отворена от отчуждението на Юда. Исус иска да го обърне към Себе Си, да му прости. Проблемът е, че Юда не иска това. И точно в техните отношения можем да прочетем един от метаразказите за Божията любов! Истинската любов. Любовта, която преодолява дори най-тъмната страна на този, на когото се дава…