Наричат родените между 1980 и 2000 година Поколението Милениум. Това е поколението на индивидуалистите. Психолози и социолози тепърва анализират и прогнозират тяхното развитие, но тези млади хора, довчерашни деца, се отличават рязко от предишното поколение. Никога пропастта между родители и деца не е била толкова отчетлива и дълбока.
Защото децата са по-знаещи от родителите си в областта на технологиите и за пръв път по-старата генерация се затруднява да предаде опита си на следващата – техният опит се оказва ненужен и неадекватен. Или най-малкото се смята за такъв от младата генерация.
Поколението „Милениум“ вижда живота, себе си и своята роля в света от съвсем друг ъгъл.
За техните родители е странен навикът да се съобщава на целия свят за личните намерения, местоположение, настроения и мнения. Странен е този хибрид между пълно разголване на личността в публичното пространство (макар и само виртуално) и ревностно защитаване на индивидуалността. Един „милениал“ оповестява пред няколко хиляди „приятели“ в мрежата, че е с разбито сърце, но посреща с възмущение даването на съвети по въпроса.
Социолозите наричат това поколение „лениви и нарцистични“. Но… това е поколението на нашите деца, на нашите по-малки братя и сестри. И е жизнено важно да намираме общ език с тях, да се опитваме да „ходим с техните обувки“, да гледаме през техните очила. Техните родители, родени и отраснали преди бума на технологиите и комуникациите, преди социалните мрежи, героично опитват да се приспособят, да заговорят на разбираем за децата им език, да навлязат в техния свят, но не винаги се получава. Всяко поколение е твърдяло, че родителите „не го разбират“, но сякаш за пръв път сега това е стопроцентова истина.
Път към сърцата на Поколението Милениум
Може би, спасението е в търсенето и подхранването на това, което ни обединява, а не което ни разделя. В създаването на здрава емоционална връзка от най-ранна възраст, в толерантност и готовност да се учим, въпреки опита и годините си. Защото поколението „пост-милениум“, което следва, дълбае още по-дълбоки бразди в същата посока. И ако не искаме един ден да говорим с децата си с преводач (не в буквалния, а в душевния смисъл на думата), трябва бързо и упорито да търсим допирните си точки. Защото такива има – и най-отявленият „милениал“ иска да бъде обичан, да се чувства сигурен и да познава корените си. А това вече можем да му го дадем.