Емпатия на теория и на практика

Думата „емпатия“ е сравнително нова в речника ни – от началото на ХХ век. Нейни по-често употребявани синоними са „съчувствие“ и „състрадание“.

Но емпатията е нещо повече от това.

Тя е най-напред познание – разбиране състоянието на другия, виждане на света през неговите очи, „влизане в неговите обувки“, умение да започнеш да мислиш като другия, за да го разбереш. Освен това, емпатията е емоция – изпитване на болка от чуждата болка, съпреживяване чувствата на другия. И накрая, емпатията е загриженост, стремеж да се помогне, да се отнеме болката. С две думи, емпатията е… човечност.

Големият въпрос е раждаме ли се „емпати“, или ставаме такива? Емпатията е обратното на егоцентризма и нарцисизма – емпатът е човек, обърнал поглед навън, а не навътре. Тоест, емпатията е състояние, „противоестествено“ за човека. Ние се раждаме егоисти. Но все пак, психолозите твърдят, че наследяваме с гените от родителите си определено ниво на емпатия. След това то може да спадне или да се повиши, в зависимост от средата, в която живеем, и от възпитанието, което получаваме. Важна задача на родителите е съзнателно и целенасочено да култивират състрадание в децата си.

Емпатията се учи.

Но все пак, едни хора са природно по-състрадателни от други. Това сякаш оправдава по-коравосърдечните. „Какво да направя, като съм си темерут?“ Други дори се гордеят, че „не се размекват лесно“ и „никой не може да ги използва“. Защото наистина емпатите често са обект на злоупотреба. А нашият вроден егоизъм ни тласка към „самозащита“. Затова дори да сме наследили добро ниво на емпатия от родителите си, натрупвайки разочарования и болка през годините, ние съзнателно я потискаме, за да не страдаме, за да не ни „използват“.

В същото време, милостта е една от основните християнски добродетели. Христос е казал: „Каквото искате да правят човеците на вас, това и вие правете на тях“. И още: „Един другиму теготите си носете“. Тоест, за вярващия християнин емпатията е заповед – заповед, която противоречи на естественото ни разположение на духа. Значи трябва да се култивира; трябва да се учим на емпатия, да тренираме емпатия, да се „насилваме“ да гледаме света през очите на другите, дори нашият поглед да ни изглежда „най-правилен“. Трудна работа…