Уча се на толерантност към себе си

 – интервю с Тодор Левтеров

Един пастор на 50

Това е времето на екзистенциалните въпроси. На преосмисляне и пренареждане. За това помогна и пандемията. Разбрах, че няма нужда да правим всичко така, както сме го правили. Научаваш се да отсяваш. Да избереш в кое да се влагаш: Не мога да се инвестирам навсякъде, само да се вижда, че съм зает.

Тодор е избрал да чете и да слуша повече. Истинска превенция срещу изчерпване. Ако дадеш всичко и после се повтаряш, на кого ще бъдеш интересен? Това е като игра с кубчета. Четвъртото споделяш. Третото качваш, а отдолу зареждаш ново. Така че винаги имаш нещо за споделяне – отлежало и добре осмислено – и нещо ново за мислене.

Ненаученият урок

Ние израснахме във времето на думата ТРЯБВА. И с един страх да не би не отговорим на очакването какъв трябва да бъдеш. А това ни пречи да откриваме своя потенциал, различните си дарби. Ако съм слон, защо да се опитвам да летя? И ако съм птица, трябва ли да нося трупи? На други съм го казвал, но към себе си съм бил много по-нетолерантен. Чета Библията и се моля: Господи, Ти ме познаваш. Дай ми каквото ми липсва. Ако не, научи ме да живея с дефицитите си.

Силата на интровертите

Тодор е изчел много книги, за да се разбере. Оказва се, че е общителен интроверт. Иска да е сам, но не може и без хора. И като всеки човек с този профил е готов да се влага само там, където вижда смисъл. Но това е тема, за която ще говорим съвсем скоро.

Copy link
Powered by Social Snap