“Не гушкай бебето! Ако го носиш на ръце, ще го разглезиш!
„Не целувай детето, особено ако е момче! Не е добре за него.“
„Не вземай детето да спи при вас, ще свикне така“…
Чували ли сте подобни мантри? А обяснения за тях?
Малко е трудно да се обясни нещо толкова нелогично – девет месеца сте носили бебето в утробата си, то е слушало биенето на сърцето ви, запомнило е гласа ви, били сте заедно буквално всяка секунда и изведнъж… става опасно тази близост да продължава. Разбира се, раждането е една раздяла, първото откъсване на детето от майката. Но не бива то да става грубо и изведнъж. Както не бива да пратите детето да учи самичко в друг град още на седем годинки, така не бива и да го откъсвате от себе си веднага след раждането. Лишаването на бебето от физически контакт с мама, от нежност и допир няма да доведе до нищо друго, освен тревожност и чувство за изоставеност.
Има най-различни школи във възпитанието – от най-сурови до най-обгрижващи. Според школата на „привързаното родителство“ (Attachment Parenting), децата отглеждани с много нежност, гальовни докосвания, прегръдки и целувки израстват по-самостоятелни и по-щастливи. Макар да ни се струва обратното – че ако искаме те да пораснат самостоятелни и подготвени за живота, трябва да ги откъснем от себе си – правилото гласи, че именно лишаването от нежност в бебешка възраст прави децата неспокойни, неуверени в себе си и тревожни.
Излишна нежност няма
Разбира се, всяка майка и всеки татко са различни и връзката им с тяхното бебе ще бъде уникална. Общи рецепти и заповеди няма. Всичко зависи от темперамента и собственото възпитание в детството. Просто се освободете от страха си. Разглезването започва по-късно – когато детето започне да ви манипулира емоционално и вие отстъпвате, „само мир да има“. Но едно новородено бебе има нужда от всичката нежност на света. Колкото повече ви усеща с кожата си, колкото повече вдъхва мириса ви и чува гласа ви, толкова по-спокойно и уравновесено ще расте. Не се страхувайте да го обичате!