Колкото и да са влюбени двама души, в един прекрасен ден откриват, че не са съгласни за всичко. Иска им се, но не са. Просто не са. Причините са най-различни, но могат да бъдат обобщени с едно изречение – те са две човешки същества; и тъй като всеки човек е уникален, пълно съвпадение на две е невъзможно. Дори братя и сестри, носещи едни и същи гени и израснали под един и същи покрив се различават помежду си, а какво остава за напълно различни хора, които до определен момент дори не са подозирали, че другият съществува.
Големият въпрос не е „как да нямаме различия“ или „как да премахнем различията“, а
„как да се справяме и да се обичаме въпреки различията си“.
За съжаление, има много неправилни и само един правилен начин за това. Към неправилните спадат така наречените „неравностойни“ връзки, в които единият е доминиращ, а другият подчинен. Или двамата са в постоянно състезание и война за надмощие.
Например, единият партньор е агресивен, а другият сговорчив. Често отвън те изглеждат като идеална двойка, никога не се карат, бързо стигат до съгласие, но често зад тази фасада се крият насилие, напрежение, страдание и унижения. Или „по-мекият“ вариант, когато единият е винаги активната, а другият пасивната страна. Тоест, активният винаги води, взема решенията, обгрижва, има последната дума, а другият приема, съгласява се и „мирува“. Често в такава връзка и двамата в един момент стават недоволни – активният за това, че не получава достатъчно признателност и се чувства изцеден, а пасивният за това, че никой не го пита, никой не се интересува от мнението и чувствата му.
И още различия
Има и още по-“мек“, но също така неправилен начин за изграждане на връзка и това е така нареченият „паралелен живот“. Случва се уморени от битки и разправии партньори, които не искат да прекратят взаимоотношенията си, просто да постигнат взаимно съгласие никой да не се бърка на другия за нищо. Те запазват добри отношения, делят грижи и разходи, грижат се за децата, но всеки живее в свой свят, има свой приятелски кръг, занимания, радости и страсти, и често дори не подозира какво се случва в света на другия. Нито го интересува.
А кой е правилният начин? Специалистите го наричат „приемащ-балансиращ“ начин. Какво представлява той и как се постига – чуйте в предаването.