В поведението на всеки родител има един парадокс, който няма просто обяснение – парадоксът на повторението. Повторението на модела на собствените родители.
Тъй като съвършени родители няма, деца без травми също няма. Всеки носи своите рани, белези, страхове и потиснати чувства от детството в една или друга степен, в една или друга област. Понякога тези травми са осъзнати, друг път не. Но неизбежно намират отражение в родителския модел, който порасналото вече дете ще използва върху собствените си деца.
Дали ще „отхвърли“ модела на своите родители
и ще възпитава собствените си деца по точно обратния начин, или ще копира този модел, няма значение – младият родител взема решение за своя родителски модел (осъзнато или не) въз основа на метода, по който е възпитаван самият той. Казано най-просто, ако едно дете е било бито и малтретирано физически като малко, когато един ден има свои деца, то или на свой ред ще ги бие и малтретира, или обратно – травмирано от собствената си болка, ще счита за голям грях да го прави и никога няма да ги нарани по никакъв начин.
Колкото и уникални да са отношенията във всяко семейство, психолозите са обособили няколко модела на родителско поведение, които се повтарят в различни варианти. Например, моделът на „избягване на конфликти“. Родителите, следващи този модел, се ужасяват от противопоставяне и конфликт с децата си, затова правят всичко възможно да го избегнат, дори той да е необходим за разрешаването на някакъв проблем. Те трудно казват „не“, използват различни начини за „разсейване“, мъчат се да „умилостивяват“ разгневените деца, понякога премълчават собствената си позиция, неискрени са и всичко това само с една цел – назряващият конфликт да бъде спестен.
Или моделът на „угаждането“.
Той е сроден с предишния, но се простира по-надалеч. Родителят „угодник“ постоянно се старае да „купи“ благоразположението на детето си с подаръци, разглезване, всепозволение, смятайки че по този начин завинаги го запазва на своя страна. Често този модел се използва от заможни родители, които нямат много време за децата си, от разведени родители или от свръхгрижовни родители.
Или моделът на „боеца“ – контролиращият родител, който винаги и на всяка цена е прав, има последната дума, доминира, дори злоупотребява с властта си. Изисква подчинение и постижения от децата си, изтъква своите заслуги и омаловажава заслугите на останалите. Изпитва чувство за превъзходство и държи той да решава проблемите. В същото време трудно признава грешките си и обикновено наказва другите за тях (най-често децата). Възприема себе си като воин на справедливостта, разума и доброто.
И това не са всички родителски модели, които наследяваме от собствените си родители. Останалите чуйте в предаването.